Клинт пък е мъжкото съответствие на Бранди. Той е хубавец с изсечени черти и притежава изключително ограничен набор от изражения на лицето.
Хиро се чуди лениво как ли са се събрали тези две двойки. Личи си, че са от коренно различни обществени класи. Може би едните са каката и баткото на другите. Но после те слизат от ескалатора, разтварят се в тълпата и се сливат с Улицата, където Клинтовете и Брандитата са толкова, че могат да основат нова етническа група.
Улицата е доста оживена. Повечето от посетителите са американци и азиатци — в Европа в момента е ранна утрин. Тъй като американците преобладават, тълпата изглежда ярко, сюрреалистично. За азиатците сега е обедно време и те са облечени в тъмносини костюми. За американците е време за купон и изглеждат като всичко онова, което може да се направи на компютър.
В мига, в който Хиро прекрачва линията, отделяща квартала му от Улицата, от всички посоки към него се спускат разноцветни форми като ястреби към прясно убито на шосето животно. В квартала на Хиро аниморекламите са забранени. Но на Улицата почти всичко е разрешено.
Прелитащ самолет-изтребител избухва в пламъци, изпада от траектория и полита право към него със скорост, два пъти по-голяма от скоростта на звука. На километър и половина пред него машината се заорава в Улицата, разпада се, избухва и разцъфва в оплетен облак от отломки и пламъци. Облакът се плъзга по паважа към него и се разраства, за да го обгърне така, че той вижда само буйните пламъци, идеално симулирани и препредадени.
После дисплеят замръзва и един мъж се материализира пред Хиро. Класически брадат, блед, кльощав хакер, който се опитва да си докара по-здравеняшки вид с копринения анорак, украсен с логото на един от големите увеселителни паркове в Метавселената. Хиро го познава — навремето постоянно се засичаха по търговски събирания. От два месеца насам той се опитва да наеме нашия човек.
— Хиро, не разбирам защо се криеш от мен. Ние тук вадим яки мангизи — конги и йени — и можем да боравим гъвкаво и със заплащането, и с облагите. Сега правим една история с мечове и магии и един хакер с твоите умения ще ни е от полза. Слез и поговори с мен.
Хиро преминава направо през екрана и той изчезва. Увеселителните паркове в Метавселената могат да бъдат фантастични — предлагат богат избор от интерактивни триизмерни филми. Но в крайна сметка те не са нищо повече от видеоигри. Хиро все още не е толкова закъсал, че да тръгне да пише видеоигри за тази компания. Тя е собственост на нипонците — това както и да е, обаче е и под тяхно управление, което означава, че всички програмисти трябва да носят бели ризи, да идват на работа в осем сутринта, да седят в преградени кабинки и да ходят на събрания.
Когато Хиро се учеше на занаята преди петнайсетина години, един хакер можеше да седне и да напише сам-самичък цяла програма. Сега това вече е невъзможно. Софтуерът се произвежда във фабрики, а хакерите, в по-голяма или по-малка степен, са работници на конвейер. Още по-зле — може да станат мениджъри и тогава не сколасват и едно кодче да напишат сами.
Перспективата да стане работник на конвейер подтиква Хиро довечера да излезе и да изнамери наистина добри сведения. Той се опитва да се въодушеви, да се изтръгне от летаргията на вечно подценявания в работата. От тоя бизнес със сведенията могат да капнат страхотни мангизи, успееш ли веднъж да се закачиш за мрежата. А с неговите връзки това не би трябвало да е проблем. Просто трябва да се захване сериозно с това. Сериозно. Сериозно. Но е толкова трудно да се захване сериозно с каквото и да било.
Дължи на Мафията равностойността на една нова кола. Добра причина да стане сериозен.
Той преминава напряко през Улицата под монорелсата към едно голямо, ниско черно здание. За Улицата то е необикновено мрачно — като колет, който някой е забравил да обработи. Представлява тумбеста черна пирамида с отрязан връх. Има един-единствен вход — тъй като всичко тук е въображаемо, не съществуват разпоредби, диктуващи броя на аварийните изходи. Няма пазачи, няма табели, нищо не пречи на хората да влизат и все пак хиляди аватари сноват наоколо и надничат вътре с надеждата да мярнат нещо. Тези хора не могат да минат през вратата, защото не са поканени.