— Това какво е? Домашна питка, печена от мама?
— Древен артефакт — обяснява Франк, вбесен. Райф се изкикотва, щастлив и доволен, че Уай Ти се е нахвърлила на друг.
Още един мъж ситни по палубата в смъртен страх от въртящите се витла и се качва на хеликоптера. Около шейсетгодишен, с дирижабъл от бяла коса около главата, която не течението е разрошило.
— Здравейте всички — поздравява той бодро. — Май не с всички се познаваме. Пристигнах тук едва тази сутрин и вече се връщам!
— Ти кой си? — пита Тони.
Новият клюмва.
— Грег Ричи — обяснява той.
А после, тай като никой не реагира, сръчква паметта им:
— Президентът на Съединените щати!
— О! Извинете. Радвам се да се запознаем, господин президент — протяга ръка Тони. — Тони Майкълс.
— Франк Фрост — протяга ръка и Франк с отегчен вид.
— Мен не ме брой — тросва се Уай Ти, когато Ричи я поглежда. — Аз съм заложница.
— Усмири мацката — нарежда Райф на пилота. — Да потегляме към Ел Ей. Имаме да Контролираме Мисия.
Пилотът има ъгловато лице, което след преживяното на Сала Уай Ти разпознава като типично руско. Той започва да бърника по таблото. Моторите завиват по-силно, а витлата запърпорват по-бързо. Уай Ти усеща, без да ги чуе, два малки взрива. И останалите ги усещат, но само Тони реагира — прикляка на пода, вади изпод якето си пистолет и отваря вратата до него. Междувременно моторите въздъхват и утихват синхронно, а витлата забавят ход и спират.
Уай Ти го вижда през прозореца. Хиро е. Целият е покрит със сажди и кръв, а в ръката си държи пистолет. Току-що е стрелял два пъти във въздуха, за да привлече вниманието им, а сега се е прикрил зад един от хеликоптерите.
— Мъртъв си! — изкрещява Райф. — Заседнал си на Сала, смотаняко! Тук имам милион мирмидонци. Всичките ли ще ги избиеш?
— На мечовете не им свършват патроните — извиква в отговор Хиро.
— Е, какво искаш?
— Искам плочката. Ако ми дадеш плочката, отлитай и остави твоите милион „антенки“ да ме убият. Ако не ми я дадеш, ще изпразня пълнителя в предното стъкло на хеликоптера ти.
— То е бронирано, хо-хо! — възкликва Райф.
— Не, не е — възразява Хиро, — както установиха афганските бунтовници.
— Прав е — обажда се пилотът.
— Шибано съветско говно! Слагат всичката тая стомана в търбуха, а предното стъкло го слагат стъклено!
— Дай ми плочката — настоява Хиро — да не си я взема сам.
— Не, няма да си я вземеш — казва Райф — защото Тинкърбел е тук при мен.
В последната минута Уай Ти се опитва да се сниши и се скрие, за да не я види Хиро. Срам я е. Но той улавя погледа й само за миг и тя вижда как по лицето му се изписва поражение.
Тя се мята към вратата и се подава навън, под рева на перките. Тони я сграбчва за яката на комбинезона и я издърпва вътре. Захвърля я по корем и притиска кръста й с коляно, за да не мърда. Междувременно моторът отново изревава и през отворената врата тя вижда как стоманеният хоризонт на палубата се изгубва от поглед.
След толкова време тя издъни плана. Дължи на Хиро обезщетение.
Или може би не.
Тя подпира глинената плочка с опакото на дланта си и бутва с всички сили. Плочката се плъзга по пода, залюлява се на прага и изпада навън.
Още една осъществена доставка, още един доволен клиент.
61
Около минута хеликоптерът се рее на височина шест метра. Всички вътре са се втренчили в плочката, която е изскочила от опаковката и е паднала право в центъра на мишената. Найлонът се е разкъсал по ъглите и парчета — големи парчета — от нея са се пръснали насам-натам във всички посоки.
Хиро също се е вторачил в нея, все още под прикритието на хеликоптера. Така се е втренчил, че забравя да зяпа останалото. После двойка „антенки“ кацват върху гърба му и размазват лицето му в стената на хеликоптера. Той се хлъзва надолу и тупва по корем. Ръката с пистолета все още е свободна, но още двама от „антенките“ сядат върху нея. Още двама — на краката му. Той не може да помръдне. Не вижда нищо освен счупената плочка на шест метра от него върху палубата. Звукът и вятърът от хеликоптера на Райф стихват до далечно пърпорене, което още дълго заглъхва.
Той усеща бодежи зад ухото, очаква скалпел и бормашина.
Трима „антенки“ действат, управлявани дистанционно от друго място. Нг май смяташе, че на Сала имат организирана система за защита. Може би си имат хакер-началник, ен, седящ в контролната кула на „Ентърпрайз“, който движи тия пичове насам-натам като контрольор на въздушния трафик.