Уай Ти поглежда през прозореца. Те летят над Тихия океан — доста ниско, и водата се носи бързо под тях. Тя не знае с каква скорост летят, ама май че е доста голяма, по дяволите. Винаги е смятала, че океанът би трябвало да бъде син, но всъщност по-скучен сив цвят не е виждала. А той се точи с километри.
След няколко минути още един хеликоптер ги настига и полита успоредно с тях, доста близо, във формация. Хеликоптерът на RARE — онзи с докторите.
През прозореца на кабината тя вижда Гарвана на една от седалките. Отначало мисли, че е още в безсъзнание, защото е прегърбен и не помръдва.
После той вдига глава и тя вижда, че той е в Метавселената. Той протяга ръка и избутва за миг очилата на челото си, вглежда се през прозореца и забелязва, че тя го наблюдава. Очите им се срещат и сърцето й затреперва немощно като зайче в торба. Той се усмихва и й махва.
Уай Ти се обляга назад и пуска щората.
63
От двора на Хиро до черния куб на Л. Боб Райф при Порт 127 разстоянието е половин Метавселена — 32 768 километра. Единствената трудност обаче е излизането от Центъра. Той може да кара с мотоциклета право през аватарите, както обикновено, но Улицата е препълнена и с превозни средства, анимореклами, рекламни екрани, обществени паркинги и други твърди софтуерни тела, които му се пречкат.
Да не споменаваме, че има и неща, които го разсейват. Отдясно, на около километър от „Черното слънце“, в хиперМанхатънския хоризонт зее дълбока дупка. Това е открита площадка, широка около километър и половина, нещо като парк, където аватарите се събират на концерти, събрания и фестивали. По-голямата му част заема кръгъл вдлъбнат амфитеатър със седящи места за един милион аватари едновременно. На дъното му има огромна кръгла сцена.
Обикновено на нея свирят най-прочутите рокгрупи. Тази вечер там ще се изявят най-великите и най-бляскавите компютърни халюцинации, които може да измисли човешкият ум. Над сцената е опънат триизмерен надпис, обявяващ събитието тази вечер: благотворителен графичен концерт в полза на Дей5ид Майер, все още в болница, болен от необяснима болест. Амфитеатърът е пълен наполовина с хакери.
След като излиза от Центъра, Хиро надува газта и покрива оставащите малко над трийсет и две хиляди километра за някакви си десет минути. Над главата му експресни влакове фучат по релсите с метафоричната скорост петнайсет хиляди километра в час. Той ги отминава, все едно че са спрели на едно място. Това е възможно само защото той кара по абсолютно права линия. В софтуера на мотоциклета му има закодирана програма, която го кара да следва монорелсата автоматично, така че изобщо не се притеснява да го насочва.
Междувременно в Реалността до него е Хуанита. И тя е с очила и вижда същото, което и Хиро.
— Райф има мобилна връзка на хеликоптера си, като тази в търговските самолети, и може да влиза в Метавселената и докато лети. Докато е във въздуха, това е единствената му връзка с Метавселената. Може да успеем да хакнем връзката му и да я блокираме, или нещо такова…
— Тия комуникации от ниско ниво са тъпкани с „лекарства“ и е по-добре да не се бъркаме в тях през това десетилетие — казва Хиро и бие спирачки на мотоциклета. — Леле-мале, същото е, както го описа Уай Ти.
Той се намира пред Порт 127. Черният куб на Райф е там, точно такъв, какъвто го е описала Уай Ти. Врата няма.
Хиро се отдалечава от Улицата в посока към куба. Кубът не отразява никаква светлина и затова той не може да каже на три метра ли е от него или на петнайсет километра, докато демоните-охрана не започват да се материализират. Около половин дузина са — все едри, яки аватари в сини комбинезони, с псевдовоенен вид, но без чинове. Нямат нужда от чинове, защото всичките се управляват от една и съща програма. Те се материализират около него в стегнат полукръг с радиус около три метра и преграждат пътя на Хиро към куба.
Хиро измърморва една дума под носа си и изчезва — преминава в невидимия си аватар. Ще е много интересно да покибичиш тук и да наблюдаваш как се справя демоничната охрана с нея, но точно сега трябва да се разкара, докато те не са успели да се пренастроят.
Те не се пренастройват, или поне не им се удава особено. Хиро притичва между двама от тях и се насочва към стената на куба. Най-накрая стига там, врязва се в стената и замира на място. Всички демони от охраната са го погнали по петите. Разбират къде е — компютърът им го посочва — но не могат да направят кой знае какво. Също като бияча-демон в „Черното слънце“, за написването на когото Хиро помогна, те разбутват хората, като прилагат основните правила на физиката на аватарите. Когато Хиро е невидим, няма какво да разбутват. Но ако са добре написани, ще разполагат с по-фини начини да го объркват и затова той не губи време. Забива катаната в стената на куба и я следва през стената от другата страна.