— Правителството на Съединените щати — установява Хуанита.
— Където хакерите отиват, за да умрат — допълва Хиро. Най-големият и въпреки това най-некомпетентният производител на компютърен софтуер в света.
Хиро и Уай Ти са яли заедно какви ли не нездравословни храни по разни закусвални из цял Ел Ей — понички, мексикански сандвичи, пица, суши, каквото кажете — и единственото нещо, за което е говорила тя, е майка й и нейната ужасна работа при Федералните. Прекомерният надзор. Тестовете с детектора на лъжата. Фактът, че се съсипва от работа и въпреки това представа си няма върху какво работи правителството.
Това вечно е било забулено в тайнственост и за Хиро, но пък те правителствата са си така. Били са изобретени, за да се занимават с неща, с които частните предприятия не щат да се занимават, което вероятно означава, че няма смисъл. Никога не знаеш какви точно ги вършат и защо. Хакерите традиционно гледат на правителствените мизерни цехчета за програмиране с ужас и през цялото време се мъчат да забравят, че тия лайна изобщо съществуват.
Но за тях работят хиляди програмисти. Програмисти, работещи по дванайсет часа на ден заради някакво извратено чувство за лична лоялност. Техните техники за създаване на софтуер, макар грозни и жестоки, са много сложни и усъвършенствани. Няма как да не преследват нещо.
— Хуанита?
— Да?
— Не ме питай защо си го мисля. Но според мен правителството е разработвало мащабен софтуерен проект за Л. Боб Райф.
— Има смисъл — потвърждава тя. — Връзката му с неговите програмисти е от типа „Любов-омраза“ — те са му нужни, но им няма доверие. Правителството е единствената организация, на която би се доверил, за да напише нещо важно. Чудя се, какво ли?
— Почакай — възкликва Хиро. — Задръж.
Сега той се намира на един хвърлей място от голям син куб на нивото на пода. Всички останали сини кубове, така да се каже, го захранват. До куба е паркиран мотоциклет — изображението е цветно, но само една идея над черно-бялото: огромни назъбени пиксели и ограничена цветова палитра. Моторът е с кош. До него стои Гарвана.
Носи нещо в ръце. Пак проста геометрична конструкция — дълъг, гладък син елипсоид, дълъг около две педи. От начина, по който се движи, Хиро предполага, че Гарвана току-що го е извадил от синия куб. Той го отнася при мотоциклета и го намества в коша.
— Бабанкото — обажда се Хиро.
— Тъкмо от това се бояхме — въздъхва Хуанита. — Отмъщението на Райф.
— Тръгва към амфитеатъра, където са се събрали всички хакери на едно място. Райф ще ги зарази всичките наведнъж. Ще им изпържи мозъците.
64
Гарвана вече е яхнал мотоциклета. Ако Хиро го погне пеша, може да го настигне, преди да е излязъл на Улицата.
Но може и да не го настигне. В такъв случай Гарвана ще се носи към Центъра с десетки хиляди километри в час, докато Хиро се опитва да се добере до своя мотоциклет. При тези скорости изгуби ли Хиро Гарвана от поглед, изгубил го е завинаги.
Гарвана пали мотора и започва внимателно да маневрира из джунглата към изхода. Хиро си плюе на невидимите пети и се изнася на максимална скорост към стената.
Две секунди по-късно той изскача навън и хуква към Улицата. Мъничкият му, микроскопичен, невидим аватар не може да кара мотоциклета, затова той си връща нормалния вид, скача на седлото и обръща машината. Оглежда се назад и вижда Гарвана да се носи към Улицата. Логическата бомба излъчва меко синьо сияние като тежка вода в реактор. Още не е видял Хиро.
Сега е неговият шанс. Той изважда катаната, насочва мотора към Гарвана и надува газта със стотина километра в час. Няма смисъл да връхлита прекалено бързо — единственият начин да убие аватара на Гарвана е да му отреже главата. Да го прегази с мотоциклет не би имало никакъв ефект.
Демон-охранител търчи към Гарвана и размахва ръце. Гарвана вдига поглед, забелязва връхлитащия към него Хиро и се хвърля напред. Мечът разрязва въздуха зад тила му.
Твърде късно е. Гарвана трябва да си е отишъл вече, но когато се обръща назад, Хиро го вижда насред Улицата. Нахакал се е в една от подпорите на монорелсовата линия — непресъхващ източник на неприятности за мотоциклетистите-любители на високите скорости.
— Майната му! — изругават едновременно и двамата.
Гарвана обръща към центъра и дърпа ръчката точно когато Хиро излиза зад него на Улицата и прави същото. След секунди и двамата се носят към Центъра с около осемдесет хиляди километра в час. Хиро е на около километър зад Гарвана, но не го различава ясно: уличните лампи са се слели в две гладки паралелни жълти ивици, а по средата им сияе Гарвана, вихрушка от евтини цветове и едри пиксели.