Успява да се покатери до средата. После чифт дебели, ала силни ръце се сключват около кръста й. Не извади късмет. Л. Боб Райф я откъсва от оградата. Ръцете и краката й ритат напусто във въздуха. Той отстъпва две крачки назад и я понася обратно към хеликоптера.
Тя поглежда към Хонконгския франчайз. Колко близо беше.
На паркинга се е появил някой. Куриер, слязъл от магистралата да си почине и да се поразсее малко.
— Хей! — изпищява тя, пресяга се, натиска лостчето на ревера и комбинезонът й се оцветява в синьо и оранжево. — Хей! Аз съм Куриер! Казвам се Уай Ти! Тези откачени боклуци ме отвлякоха!
— Леле! — възкликва Куриерът. — Ега ти досадата. — А после я пита нещо, но тя не може да го чуе, защото витлата на хеликоптера вече пърпорят.
— Откарват ме на летището! — крещи тя с цяло гърло. После Райф я блъска по очи в хеликоптера. Машината излита, проследена прецизно от публиката от антени на покрива на Големия Хонконг на господин Ли.
На паркинга Куриерът гледа как хеликоптерът излита. Много е готин за гледане, целият е окичен с картечници.
Но тия пичове вътре тормозеха тая супермацка.
Куриерът изважда личния си телефон от кобура, включва се към централното командване на РадиКС и натиска голям червен бутон. Сигнал за Тревога.
Две хиляди и петстотин Куриера са се струпали на железобетонните брегове на Река Ел Ей. Долу на дъното на канавката Виталий Чернобил и „Стопените“ тъкмо са стигнали до най-готината част на следващия си голям хит-сингъл, „Контролирана засечка в реактора“. Доста от Куриерите се възползват от саундтрака, за да се перчат нагоре-надолу по речния бряг — само Виталий на живо може да ги напомпа така с адреналин, че изкачват стръмен бряг със стотина километра в час, без да се размажат в бетона.
А после черната маса от фенове на „Разтопените“ се превръща в развихрена оранжевочервена галактика и грейват две хиляди и петстотин нови звезди. Гледката е направо побъркваща — отначало те си мислят, че това е някакъв нов визуален ефект, скалъпен от Виталий и неговите имидженери. Като масово светване с фенерчета е, но по-ярко и по-организирано. Всеки Куриер поглежда колана си и вижда, че червената лампичка на личния му телефон свети. Май някой клетник-скейтър е обявил Тревога.
В един франчайз на Големия Хонконг на господин Ли в покрайнините на Финикс Плъх номер В-742 се събужда.
Фидо се събужда, защото тази вечер кучетата са се разлаяли.
Някой винаги лае. Повечето лаят много далече. Фидо знае, че далечният лай не е толкова важен като близкия и затова често го проспива.
Но понякога в далечния лай се долавя един особен звук, който вълнува Фидо и той не може да не се събуди.
В момента чува точно такъв лай. Той идва отдалеч, ала е настоятелен. Едно добро кученце някъде е много разстроено. Толкова разстроено, че всички останали кученца в глутницата са подхванали лая му.
Фидо се вслушва в лая. И той се развълнува. Някакви лоши непознати са били много близо до двора на доброто кученце. Били са в някакво летящо нещо и са имали много пушки.
Фидо не обича много-много пушките. Някога един непознат с пушка стреля по него и го болеше. После дойде онова добро момиче и му помогна.
Тези непознати са изключително лоши. Всяко добро кученце, дето е с всичкия си, би искало да им причини болка и да ги накара да се махнат. Докато Фидо се вслушва в лая, той разбира как изглеждат и чува гласовете им. Ако някой от тези много лоши непознати някога влезе в двора му, ужасно много ще се разстрои.
После Фидо забелязва, че лошите непознати преследват някакво момиче. По гласа й и начина, по който тя се движи, личи, че й причиняват болка.
Лошите непознати тормозят доброто момиче, което го обича!
Фидо се ядосва повече от всякога, даже повече, отколкото когато много отдавна лошият човек го простреля.
Работата му е да пази този двор от лоши непознати. Той не се занимава с нищо друго.
Но още по-важно е да защити доброто момиче, което го обича. Това е по-важно от всичко. И нищо не може да го спре. Дори и оградата.
Оградата е много висока. Но той си спомня как много, много отдавна прескачаше неща, по-високи от него.
Фидо излиза от къщурката си, подвива под себе си дългите си крака и прескача оградата около двора, преди да си е спомнил, че не може да я прескочи. Това противоречие обаче му се губи — той е куче и като такова не го бива много по интроспекциите.