Лаят се разпространява до друго място, далече-далече. Предупреждават всички добри кученца, които живеят на това далечно място, да търсят много лошите непознати и момичето, което обича Фидо, защото те отиват там. Фидо вижда мястото наум. То е голямо и обширно и плоско и открито като хубаво поле за гонене на фризби. На него има много големи летящи неща. По краищата му има няколко двора, където живеят добри кученца.
Фидо чува как тези добри кученца му отговарят с лай. Той знае къде са. Далече. Но там се стига по улиците. Фидо познава цял куп различни улици. Той тича по тях и знае къде се намира и накъде е тръгнал.
Отначало единствената следа, която оставя подире си, е танцуваща диря от искри из центъра на франчайз-гетото. Но след като излиза на голяма права отсечка от магистрала, започва да оставя и други следи: пяна от раздробено синьо стъкло, разпръсната в успоредни крила от всичките четири платна, когато прозорците и предните стъкла на колите изскачат от рамките и се пръскат във въздуха като пенести струи подир моторница.
Част от политиката на добросъседство на Господин Ли е, че всички Плъхове са програмирани никога да не преминават границата на звука в населена област. Но Фидо бърза прекалено много, че да се съобразява с политиката на добросъседство. Прескочи звуковата бариера. Доведи шума.
66
— Гарван — обажда се Хиро, — преди да те убия, нека ти разкажа една история.
— Ще те изслушам — отговаря Гарванът. — Пътят е дълъг.
Всички превозни средства в Метавселената имат вградени гласови телефони. Хиро просто се обади вкъщи на Библиотекаря и го накара да намери номера на Гарвана. Двамата се гонят по черната повърхност на въображаемата планета, макар че Хиро настига Гарвана метър по метър.
— През Втората световна война баща ми постъпил в армията. Излъгал за възрастта си, за да го вземат. Пратили го в Тихия океан да върши мръсната работа. Както и да е, попаднал в нипонски плен.
— Е, и?
— Те го откарали в Нипон. Затворили го в концентрационен лагер. Там имало много американци, плюс малко британци и китайци. И двама типа, дето не можели да определят какви са. Приличали на индианци. Говорели малко английски. Но руския го владеели по-добре.
— Били са алеути — казва Гарванът. — Американски граждани. Но никой никога не бил чувал за тях. Повечето хора не знаят, че по време на войната японците са завладели американска територия — няколко острова в края на Алеутската верига. Населени. От моя народ. Пленили двамата най-важни алеути и ги натикали в концлагери в Япония. Единият бил кметът на Ату — най-важният представител на гражданската власт. Но другият бил още по-важен за нас. Той бил главният майстор на харпуна на алеутския народ.
— Кметът се разболял и починал — продължава Хиро. — Нямал никакъв имунитет към нищо. Но ловецът с харпун бил кораво копеле. На няколко пъти се разболявал, но оцелял. Ходел на работа в околните ниви с останалите пленници — отглеждали храна, като част от всенародните усилия за спечелване на войната. Бачкал в кухнята — готвел помия за пленниците и охраната. Бил много затворен. Всички го отбягвали, защото вонял ужасно. Леглото му усмърдявало бараката.
— Защото приготвял аконитинова отрова за китове от гъби и други вещества, които намирал в нивите и криел в дрехите си — обяснява Гарвана.
— Освен това — продължава Хиро — му се сърдели, защото веднъж счупил прозореца в бараката и през цялата зима оттам веел студ. Както и да е, един ден след обяда цялата охрана се изпонатръшкала болна.
— Отрова за китове в рибената яхния — обяснява Гарвана.
— Пленниците вече били навън и работели в нивите, и когато на охраната започнало да й прилошава, ги натирили всичките обратно в бараките, защото не можели да ги следят, докато се превивали от болки в стомаха. На този късен етап на войната не било лесно да се докарат подкрепления. Баща ми бил последният в редицата от пленници, а алеутът бил точно пред него.
Гарванът продължава:
— Докато пленниците прекосявали напоителен канал, алеутът се гмурнал във водата и изчезнал.
— Баща ми не знаел какво да прави — подхваща Хиро. — Най-сетне чул, че стражът на опашката сумти. Обърнал се и видял, че стражът е пронизан от бамбуково копие, което стърчало от гърба му. Дошло изневиделица. Алеутът все още не се виждал никакъв. После още един страж рухнал с прерязано гърло и алеутът се появил — замахнал и метнал още едно копие, което поразило трети страж.