— Той дялал харпуни и ги криел под водата в напоителните канали — обяснява Гарвана.
— И тогава баща ми разбрал — подзема Хиро, — че е обречен. Защото каквото и да кажел на охраната, те щели да го сметнат за участник в опит за бягство и да му отсекат главата. И като го осъзнал, решил, че ще е добре да натръшка няколко врагове, преди да са го докопали, взел пушката от първия убит страж, скочил в канала за прикритие и застрелял двама стражи, дошли да проучат какво става.
Гарванът допълва:
— Алеутът се втурнал към оградата, която била кьопава, от бамбук. Предполагало се, че отвъд нея полето е минирано, но той притичал направо през него без никакви проблеми. Или извадил късмет, или мините — ако изобщо ги е имало — са били малко и нарядко.
— Не са наблягали много на охраната на периметъра — обяснява Хиро, — защото Япония е остров — дори и някой да избяга, къде ще отиде?
— Един алеут би могъл да избяга — възразява Гарвана. — Можел е да стигне до най-близкия бряг и да си направи каяк. После да го изведе в открито море и да се изкачи нагоре по японското крайбрежие, а после да сърфира от остров на остров чак до Алеутските острови.
— Точно така — съгласява се Хиро. — Тъкмо това е единствената част от историята, която никога не съм разбирал, докато не те видях как в открито море надбяга моторница с каяка си. И тогава схванах всичко. Баща ти не е бил луд. Планът му е бил съвършен.
— Да, но твоят баща не го е разбирал.
— Баща ми притичал по стъпките на твоя през минираното поле. Те били свободни — в нипон. Баща ти тръгнал надолу по склона към океана. Моят баща искал да тръгнат нагоре към планините — мислел, че може би ще преживеят там на някое усамотено място, докато войната свърши.
— Глупава идея — отбелязва Гарвана. — Япония е много гъсто населена. Няма място, където да са можели да преживеят незабелязано.
— Баща ми изобщо не е знаел какво е каяк.
— Невежеството не е извинение — отсича Гарвана.
— Спорът им — същия спор, който водим и ние сега — ги провалил. Нипонците ги настигнали по пътя, току до Нагазаки. Нямали дори белезници и затова им вързали ръцете зад гърба с връзки за обувки и ги накарали да коленичат на пътя един срещу друг. После лейтенантът извадил меча си от ножницата. Мечът бил древен — лейтенантът бил от горд самурайски род и единствената причина да служи на вътрешния фронт била, че по-рано във войната бомба му откъснала кажи-речи целия крак. Той издигнал меча си над главата на моя баща.
— Той иззвънтял пронизително във въздуха — продължава Гарвана — и баща ми го заболели ушите.
— Но така и не паднал.
— Баща ми видял скелета на баща ти, коленичил пред него. Това било последното, което видял.
— Моят баща бил с гръб към Нагазаки — обяснява Хиро. — Светлината временно го заслепила. Той паднал напред и притиснал лице в земята, за да изтече от очите му ужасното сияние. А после всичко отново се нормализирало.
— Само дето баща ми ослепял — допълва Гарвана. — Можел само да слуша как баща ти се бие с лейтенанта.
— Полусляп еднокрак самурай с катана срещу едър, силен, здрав мъж с ръце, вързани зад гърба — разяснява Хиро. — Доста интересна битка. И честна. Баща ми победил. И това бил краят на войната. Само след две седмици окупационните войски дошли. Баща ми се прибрал, заживял, правил-струвал и накрая през седемдесетте се сдобил с дете. Както и твоят.
Гарвана допълва:
— Амчитка, 1972 г. Твоите гадняри два пъти са пускали атомна бомба върху баща ми.
— Разбирам дълбоките ти чувства — казва Хиро, — но не мислиш ли, че отмъсти достатъчно?
— Няма „достатъчно“ отмъщение — възразява Гарвана.
Хиро надува мотоциклета си, настига Гарвана и замахва с катаната. Но Гарвана се пресяга назад — наблюдава го в огледалото за задно виждане — и блокира удара. Държи в ръка огромен дълъг нож. После той намаля скоростта почти до нула и хлътва между две подпори. Хиро го задминава, забавя рязко ход и мярва Гарвана, който се стрелва покрай него от другата страна на монорелсата. Докато набере ускорение и се шмугне между следващите подпори, Гарвана вече е слаломирал от другата страна.
И така продължава. Те препускат по Улицата в преплитащ се зигзаг, преминавайки напред-назад под монорелсата. Играта е проста. Гарвана трябва само да накара Хиро да се натресе в подпора. Хиро ще спре за миг, но дотогава Гарвана ще е излязъл извън зрителния му обхват и Хиро няма да може да го проследи.