Играта е по-лесна за Гарвана, отколкото за Хиро. Но Хиро е по-обигран в тия игри от Гарвана. Което уравновесява нещата. Двамата лъкатушат под монорелсата със скорост около хиляди километра в час. Навсякъде около тях ниско провесени търговски предприятия, хай-тек лаборатории и увеселителни паркове се простират в мрака. Центърът е пред тях — висок и ярък като северното сияние, надигащо се над черните води на Берингово море.
67
Първият харпун се лепва за търбуха на хеликоптера, докато се снишават над Долината. Уай Ти по-скоро го усеща, отколкото го чува. Тя познава толкова добре този сладък тласък, че го усеща като ония суперчувствителни сеизмоджаджи, улавящи земетресенията на другия край на планетата. После още половин дузина харпуни удрят в бърза последователност и тя едва се сдържа да не се наведе през прозореца. Разбира се. Търбухът на хеликоптера е яка стена от съветска стомана. Залепва харпуните като с лепило. Само дано продължат да летят достатъчно ниско за обстрелване с харпуни — а това се налага, за да не ги улови радара на Мафията.
Тя чува как радиоприемникът отпред изпуква.
— Вдигни го, Саша, завъждаш паразити.
Тя поглежда през прозореца. Другият хеликоптер, онзи малкият, алуминиевият, лети до тях малко по-високо във въздуха. Всички вътре надничат през прозорците, вперили очи в тротоара под тях. Освен Гарвана. Гарвана все още е в Метавселената.
Мамка му. Пилотът вдига хеликоптера на по-голяма височина.
— Добре, Саша, отърва се от тях — чува се от радиото. — Но два харпуна още висят от корема ти — внимавай да не се закачиш някъде. Тия кабели са по-яки от стомана.
На Уай Ти толкова й трябва. Тя отваря вратата и изскача навън.
Поне така изглежда на онези вътре. Всъщност докато лети надолу, тя се хваща за дръжката, увисва от люлеещата се отворена врата и започва да оглежда долнищата на хеликоптера. Два харпуна са залепнали на нея. Десетина метра по-надолу вижда как дръжките се люлеят на въжетата, пърхат във въздушния поток. През отворената врата тя не чува Райф, но го вижда, седнал до пилота, да ръкомаха: „Надолу, свали го надолу!“
Тя тъкмо това бе предположила. Тая работа със заложниците действа двупосочно. Тя не върши никаква работа на Райф, ако не е при него и не е здрава и читава.
Хеликоптерът започва отново да се снишава надолу към двойната ивица логло, отбелязваща булеварда под тях. Уай Ти се залюлява на вратата, най-накрая се засилва достатъчно и закача с крак единия от кабелите.
А сега ще боли страшно. Но плътната тъкан на комбинезона би трябвало да я предпази от одиране. А и гледката на Тони, който се хвърля към нея в опит да я хване за ръкава, подсилва естествената й склонност да не се замисля много-много. Тя се пуска от вратата на хеликоптера с едната ръка, сграбчва кабела на харпуна, навива го около ръкавицата си няколко пъти и се пуска и с другата ръка.
Излезе права — наистина боли страшно. И когато се люшва под търбуха на хеликоптера и извън лапите на Тони, нещо в ръката й изпуква — сигурно някоя от онези фини костици. Но тя увива кабела на харпуна около тялото си, също като Гарвана, когато се спусна от кораба заедно с нея и успява да се спусне додолу овладяно — но спускането я изгаря.
Додолу, т.е. до дръжката. Тя закача дръжката на колана си, за да не падне, и после се мята, както й се струва, цяла минута, докато се освободи от намотания около тялото й кабел и увисва, закачена за кръста, върти се в безкрайни кръгове между хеликоптера и улицата, без да може да го овладее. После се вкопчва с две ръце в дръжката, откача я от колана и увисва отново на ръце, което всъщност беше целта на упражнението. Докато се върти, тя вижда другия хеликоптер над себе си, малко по-встрани, мярка лицата, които я наблюдават и разбира, че всичко се разказва по радиото на Райф.
И как иначе. Хеликоптерът намалява рязко скоростта си наполовина и започва да се снишава.
Тя натиска друг бутон, въжето се развива чак до края и тя пада за един трепетен миг шест метра по-надолу. Сега лети над магистралата, на три-четири метра над нея, вероятно с около седемдесет километра в час. И от двете й страни рекламите се стрелкат покрай нея като метеори. Ако не броим рояка Куриери, движението е много рехаво.