Хеликоптерът на ПНРР се приближава с пърпорене на опасно разстояние. Тя поглежда нагоре за миг и вижда Гарвана, който я гледа през прозореца. Вдигнал е очилата на челото си само за секунда. Изразът му е особен и тя разбира, че той изобщо не й се сърди. Той я обича.
Тя пуска дръжката. Следва свободно падане.
Едновременно с това тя дърпа ръчката на яката си и се превръща в Човечето на „Мишлен“ — миниатюрни газови патрони се взривяват на няколко стратегически места около тялото й. Най-големият гръмва като пиратка под тила й и изхвърля нагоре яката на комбинезона в цилиндричен балон, който се стрелва нагоре и обгръща цялата й глава. Още въздушни възглавници се издуват около торса и таза й — особено внимание се обръща на гръбначния стълб. Ставите й вече са защитени от бронегела.
Което не означава, че не боли при приземяването. Тя, разбира се, не вижда нищо заради въздушната възглавница около главата й. Но усеща как отскача поне десет пъти. Плъзга се около четиристотин метра и очевидно по трасето се блъска в няколко коли — чува как гумите им изстъргват. Най-сетне се нахаква със задника напред в нечие предно стъкло и се пльосва на предната седалка. Колата се врязва в бетонната бариера. Щом всякакво движение престава, въздушната възглавница се спихва и тя я смъква от лицето си.
Ушите й звънтят. Не чува нищо. Може би при надуването на възглавницата тъпанчетата й са се спукали.
Но съществува и въпросът за големия хеликоптер — забележително талантлив във вдигането на шум. Тя изпълзява на капака на колата и усеща как парченцата стъкло под нея изрязват успоредни драскотини в боята.
Големият съветски хеликоптер на Райф си е там, носи се на около шест метра височина над булеварда и когато тя го забелязва, той вече е натрупал още десетина харпуна. Тя проследява с поглед кабелите до нивото на улицата и вижда Куриерите, опъващи въжетата — този път няма да го пуснат.
Подозрения обхващат Райф — хеликоптерът започва да се издига и Куриерите се отлепят от дъските. Но преминаващият голям камион с двойно дъно е събрал малка армия от Куриери — сигурно около стотина са се закачили за клетата машина — и след няколко секунди всички техни „МагнаПуни“ политат във въздуха, и поне половината се залепят за бронята на хеликоптера още при първия опит. Хеликоптерът се накланя надолу и всички Куриери отново стъпват на земята. Още двайсетина Куриери долитат и се захващат. Онези, които не уцелват, се хващат за нечия чужда дръжка и също му натежават. Хеликоптерът на няколко пъти се опитва да се издигне, но е все едно прикован за асфалта.
И започва да се спуска. Куриерите се разпръскват, така че той да кацне по средата на слънце от кабели.
Тони Охраната се навежда през отворената врата — движи се бавно, прескача кабелите с високо вдигнати колене, но някак си успява да запази равновесие и достойнство. Той се отдалечава от хеликоптера, застава под въртящите се перки, изважда изпод якето си „Узи“ и изстрелва кратък откос във въздуха.
— Разкарайте се от хеликоптера, ваш’та мама! — изревава той.
Куриерите, общо взето, си тръгват — нали не са глупаци. А Уай Ти върви жива и здрава по тротоара — мисията е изпълнена. Тревогата е свършила, няма причини да продължават да тормозят тия тъпаци от хеликоптера. Те отлепят харпуните от търбуха на хеликоптера и навиват кабелите.
Тони се оглежда и забелязва Уай Ти. Тя върви право към хеликоптера. Изкълченото й тяло се движи непохватно.
— Качвай се обратно в хеликоптера, кучко! Върви ти на тебе! — крясва й той.
Уай Ти грабва една свободна дръжка от харпун, който още никой не се е погрижил да намотае. Натиска бутона, което изключва електромагнита, и главата пада от бронята на хеликоптера. Тя го навива, докато между дръжката и главата не остават около четири метра отпуснат кабел.
— Навремето четох за един пич на име Ахав — казва тя и завърта харпуна над главата си. — Въжето на харпуна му се увило цялото около онова, което искал да уцели. Голяма грешка.
И тя мята харпуна във въздуха. Той преминава през плоскостта на витлата, близо до центъра, и тя вижда как кабелът, който няма скъсване, започва да се увива около фините части на роторната ос като гарота около шията на балерина. Наблюдава през предното стъкло реакцията на Саша — той трескаво натиска бутони, дърпа лостове, а от устата му се излива поток от руски проклятия. Дръжката на харпуна изскача от ръката й и тя вижда как отхвърча към центъра, все едно той е черна дупка.