По лицето на черно-белия плъзва усмивка. Доволна усмивка. Усмивка на разпознаване. Усмивката на човек, знаещ нещо, което Хиро не знае. Черно-белият стои с ръце, скръстени на гърдите — като човек отегчен, в очакване на нещо. После ръцете му падат надолу, увисват свободно от раменете като на разкършващ се атлет. Той се приближава плътно и се навежда напред. Толкова е висок, че зад него се вижда единствено черното празно небе, прорязвано от сияйните димни дири на преминаващите анимореклами.
— Хей, Хиро — казва черно-белият — искаш ли да пробваш Снежен крах?
Пред „Черното слънце“ се навъртат много хора, които дрънкат шантави приказки. Не им обръщаш внимание. Но този привлича вниманието на Хиро.
Първо: странно, типът знае името на Хиро. Но хората си имат начини да се сдобият с такава информация. Вероятно не е нищо.
Второ: това прозвуча като предложение от пласьор на наркотици. Което би било нормално пред някой бар в Реалността. Но тук сме в Метавселената. А в Метавселената няма как да продаваш наркотици, защото човек не може да се надруса само с гледане.
Трето: името на наркотика. Хиро никога не е чувал за наркотик на име Снежен крах. В това няма нищо необикновено — всяка година изобретяват по хиляда нови наркотика, а всеки от тях се продава под половин дузина търговски имена.
Но „Снежен крах“ е израз от компютърджийския жаргон. Това означава срив на системата — бъг — на такова фундаментално ниво, че фрагментира частта от компютъра, контролираща електронния лъч в монитора и го кара да се разпилее буйно по екрана и да превърне перфектната мрежа от пиксели в развихрена виелица. Хиро го е виждал милион пъти. Но това е много странно име за наркотик.
Онова, което всъщност приковава вниманието на Хиро, е самоувереността на типа. Държанието му е напълно спокойно и безстрастно. Все едно говориш с астероид. В което нямаше да има нищо особено, ако вършеше нещо, в което има поне трошица смисъл. Хиро се опитва да гадае по лицето му, но колкото по-внимателно се взира, толкова повече лайняният черно-бял аватар сякаш се разпада на треперещи пиксели с остри ръбове. Все едно притискаш нос о екрана на изгърмял телевизор. Направо получава зъбобол.
— Извинете — казва Хиро — какво казахте?
— Искаш ли да пробваш Снежен крах?
Говори с отривист акцент, който Хиро не може да определи какъв е точно. И на аудио го докарва също толкова зле, колкото и на видео. Хиро чува колите, преминаващи нейде зад човека. Сигурно ползва обществен терминал покрай някоя магистрала.
— Нещо не схващам — казва Хиро. — Какво е Снежен крах?
— Наркотик, тъпако — тросва се типът. — А ти какво си мислиш, че е?
— Чакай малко. Този не ми е известен — казва Хиро. — Ти честно ли си мислиш, че ще ти дам тук пари? А после какво правим — чакам те да ми го пратиш ли?
— Казах ти да пробваш, не да купиш — пояснява типът. — Не ти ща парите. Безплатна мостра. И не трябва да чакаш никаква поща. Можеш да го опиташ на място.
Той бърка в джоба си и вади оттам хиперкарта.
Тя прилича на визитна картичка. Хиперкартата е нещо като аватар. В Метавселената ги използват за представяне на масив от данни. Това може да бъде текст, аудио, видео, неподвижен образ или всякаква друга информация, подлежаща на дигитално представяне.
Представете си бейзболна картичка, на която има снимка, текст и някакви цифрови данни. Бейзболната хиперкарта може да съдържа рекламен филм на играча в действие, с върховно качество на образа; пълна биография, прочетена от самия играч със стерео дигитален звук; и пълни статистически данни заедно със специализирана програма, който ви помага да намерите нужните ви цифри.
Хиперкартата може да поеме практически безкрайно количество информация. Доколкото знае Хиро, тази хиперкарта може да съдържа всички книги от Конгресната библиотека, или всички епизоди на „Хавай 5-0“, заснети някога, или пълната дискография на Джими Хендрикс, или пък данните от преброяването на населението през 1950 г.
Или — най-паче — огромно разнообразие от гадни компютърни вируси. Ако Хиро посегне и вземе хиперкартата, тогава данните в нея ще се прехвърлят от системата на този тип в неговия компютър. Хиро, естествено, не би я докоснал при никакви обстоятелства — все едно да вземете безплатна спринцовка от някой непознат на „Таймс Скуеър“ и да си я хакнете във врата.
Пък и без това тук има нещо гнило.
— Това е хиперкарта. А ти май каза, че Снежен крах било дрога — казва Хиро, съвсем слисан.