Той идва към Енцо, а Енцо не може дори да се изправи — ще припадне.
Той се оглежда и не вижда нищо освен скейтборд и чифт скъпи обувки и чорапи на пет-шест метра от него. Не може да се изправи, но може да пълзи като войник и започва да се набира на лакти, докато Гарвана подскача към него на един крак.
Срещат се на откритата алея между два самолета. Енцо лежи по корем напреки на скейтборда. Гарвана е прав и се подпира с една ръка на крилото на самолета, а в другата му ръка блещука стъкленият нож. Енцо сега вижда света блед и черно-бял, като през евтин терминал за Метавселената. Така го описваха приятелите му във Виетнам малко преди да издъхнат от загуба на кръв.
— Надявам се, че си получил последно причастие — казва Гарвана, — защото няма време да викаме поп.
— Няма нужда от поп — отвръща Чичо Енцо и натиска бутона на скейтборда с надпис „Теснофокусен прожектор на шокови вълни РадиКС“.
Ударът едва не му откъсва главата. Чичо Енцо, ако оцелее, никога вече няма да чува добре. Но се поосвества. Вдига глава от дъската и вижда Гарвана, застанал там — зашеметен, с празни ръце, а по якето му се сипят хиляди стъкълца.
Чичо Енцо се претъркаля на гръб и размахва бръснача във въздуха.
— Аз самият предпочитам стомана — заявява той. — Бръснене, моля?
71
Райф вижда всичко това и го разбира съвсем ясно. Много би искал да види как ще свърши, но е човек твърде зает и би искал да се разкара оттук, преди останалата Мафия, Нг, Господин Пий и всички други гадове да са го погнали с насочващите се ракети. Няма време и да чака Гарвана, куражлията му с куражлия, да доприпка насам. Дава знак на пилота с вдигнат палец и тръгва нагоре по стъпалата на частния си самолет.
Денем е. Вълна от бушуващ оранжев пламък безшумно се надига над резервоарите на километър-два оттам, като разцъфваща хризантема на забавен кадър. Разцъфва толкова необуздано, огромна и сложна, че Райф се спира по средата на стълбичката, за да погледа.
Нещо могъщо всява безредие в пламъците, оставя дълга диря след себе си в светлината, като космически лъч, изстрелян през облачна камера. Толкова е мощно, че оставя след себе си ударна вълна, ясно видима в пламъците — ярък, разширяващ се конус, сто пъти по-голям от тъмния му източник на върха: черно подобие на куршум на четири крака, които препускат толкова бързо, че не се виждат. Толкова е малко и толкова бързо, че Л. Боб Райф нямаше да го види, ако не тичаше право към него.
То се промъква през огромна бъркотия от открити тръби — тръбопровода, прекарващ горивото до самолетите, прескача препятствия, забива металните си нокти в други, разкъсва ги с експлозивните тласъци на краката си, запалва съдържанието им с искрите, хвърчащи изпод стъпките му. То подвива четирите си крака под себе си, прескача трийсет метра до капака на закопан в земята резервоар, използва го като стартова площадка за нов дълъг скок в дъга през оградата, разделяща горивната инсталация от самото летище, а после хуква в дълъг, равен, мощен галоп, все по-бързо през идеалната геометрична равнина на пистата, преследвано от дълъг огнен език, лениво протягащ се от центъра на пожара, завихрен във вътрешна спирала, докато проследява теченията в ударната вълна на Плъха.
Нещо подсказва на Л. Боб Райф да бяга от самолета, натоварен с гориво. Той се обръща и скача, или по-скоро пада от стълбите. Движи се непохватно, защото погледът му е вперен в Плъха, не в земята.
Плъхът — мъничка черна точица над земята, видима само защото сянката й се откроява на фона на пламъците и заради веригата от бели искри, изскачаща изпод ноктите й, едва забележимо коригира курса си.
Не тича към самолета, а към него. Райф променя решението си и изтичва нагоре по стълбите, като прескача по три стъпала наведнъж. Стълбата се гъне и подскача под тежестта му и му напомня колко крехък е всъщност самолетът.
Пилотът е видял прииждащото нещо и не чака да прибере стълбичката — пуска спирачката и самолетът се юрва по пистата, измъквайки се изпод носа на Плъха. Той дава газ, самолетът едва не се прекатурва на едно крило, докато описва остър завой и спира моторите веднага щом вижда осовата линия на пистата. Сега виждат само напред и настрани. Не виждат какво ги преследва.