Уай Ти е единствената, която вижда какво точно става. Лесно е проникнала през охраната на летището с пропуска си на Куриер и сега се спуска по плаца до товарния терминал. Оттук й се открива отличен изглед към близо километър открита писта и тя вижда всичко: самолетът се втурва по пистата, като затваря вратата в движение, изстрелва бледосини пламъци от дюзите, опитва се да набере скорост за излитане, а Фидо го преследва, както куче преследва тлъст пощальон. Един последен огромен скок във въздуха — и той се превръща в ракетен снаряд и се забива с носа напред в ауспуха на левия мотор.
Самолетът избухва на около три метра от земята и обгръща и Фидо, и Л. Боб Райф, и неговия вирус в пречистващия си, стерилизиращ огън.
Колко мило!
Тя остава да погледа последиците: долитащите хеликоптери на Мафията, лекари, изскачащи с лекарските си чанти, банки с кръв и носилки. Мафиотски войници, щуращи се между частните самолети и явно търсещи някого. Кола за доставка на пици потегля от единия паркинг със скърцане на гуми, а по петите й се втурва кола на Мафията.
Но след малко всичко това й доскучава и тя се връща при главния терминал, предимно на собствен ход, макар че успява да се закачи за известно време за цистерна с гориво.
Мама я чака в тъпата си малка бонбонена кола до гишето на „Обединен багаж“, точно както се уговориха по телефона. Уай Ти отваря вратата, мята дъската на задната седалка и сяда отпред.
— Към дома ли? — пита мама.
— Да. Май най-добре у дома.
Благодарности
Тази книга покълна от едно сътрудничество между мен и художника Тони Шийдър, чиято първоначална цел беше да публикуваме компютърно генериран графичен роман. Общо взето аз се оправях с думите, а той — с изображенията. Но макар и това произведение да се състои почти изцяло от думи, определени негови аспекти произтичат от разговорите ми с Тони.
Беше ми много трудно да напиша този роман. Много добри съвети получих от моите агенти Лиз Дарханзофф, Чък Верил и Дениз Стюарт, които четоха първите чернови. Други хора, които подложих на първите чернови, бяха Тони Шийдър, доктор Стив Хорст от университета „Уеслиън“, предоставил ми пространни и много разбираеми коментари върху всичко във връзка с мозъците и компютрите (и който изведнъж взе, че измисли вирус горе-долу час след като беше прочел книгата), както и на зет ми Стив Уигинс, който в момента работи в Единбургския университет. За начало той ме зариби с Ашера, а освен това ми предоставяше полезни статии и цитати, докато аз окаяно ровичках из Конгресната библиотека.
Марко Калтофен, както обикновено, действаше по същия бърз и енциклопедичен начин като Библиотекаря, когато имах въпроси от типа на „защо“ и „къде“, засягащи бизнеса с токсични отпадъци. Ричард Грийн, моят агент в Лос Анджелис, ми помогна с географията на града.
Брук Полок изчете коректурите внимателно, но с унищожителна бързина и направи няколко уместни предложения. Той беше първият и със сигурност няма да е последният, изтъкнал, че Биос всъщност означава „Основна система за въвеждане и извеждане“ (Basic Input/Output System), а не „Базисно Интегрирана Операционна Система“, както съм го писал аз (и както трябва да бъде), но според мен имам право да стъпча в калта всякакви други съображения, когато се мъча да измисля задоволителна игра на думи, така че не го промених в книгата.
Идеята за „виртуална реалност“ като Метавселената вече е много разпространена сред хората, занимаващи се с компютърна графика, и е превъплъщавана по най-различни начини. Конкретната версия на Метавселената, описана в този роман, произтича от един несериозен разговор между мен и Хайме (Капитан Честотен Диапазон) Таафе — което не означава, че вината за всичките нереалистични и безвкусни аспекти на Метавселената трябва да се хвърля върху някой друг, а не върху моя милост. Думите „аватар“ (в смисъла, в който е използвана тук) и „Метавселена“ са мои изобретения — измислих ги, след като реших, че съществуващите понятия (като например „виртуална реалност“) са просто твърде тромави за използване.
Докато размишлявах как трябва да е конструирана Метавселената, бях повлиян от „Ръководство за човешки интерфейс“ на „Епъл“ — книга, обясняваща философията, стояща зад „Макинтош“. Отново изтъквам това само за да призная благотворното влияние на хората, съставили гореспоменатия документ, а не да свързвам клетите невинни хора с резултата.