Една тънкост, която включвам само защото е свързана много приятно с мен — опознах интимно вътрешната структура на „Макинтош“ в ранния етап на обречения налудничав проект за графичен роман, когато стана ясно, че единствения начин да накараме „Мак“-а да прави онова, което искаме, е да напишем купища индивидуален софтуер за обработка на образи. Вероятно по време на писането на тази книга съм прекарал повече часове в писане на програми, отколкото в писане на самата книга, макар и тя впоследствие да се отклони от оригиналната графична концепция и всичкия този труд отиде нахалост от практическа гледна точка.
Най-сетне, длъжен съм да изтъкна, че докато пишех материала за Бабел, стоях на раменете на много, много историци и археолози, извършили проучванията вместо мен. По-голямата част от думите на Библиотекаря са изказани от тези хора, и аз се опитах да го накарам да им отдаде дължимото, където е нужно, с вербални бележки под линия към коментарите му — като добър учен, какъвто всъщност не съм.
След първата публикация на „Снежен крах“ научих, че терминът „аватар“ всъщност от няколко години се използва за част от система на виртуална реалност, наречена „Хабитат“, разработена от Ф. Рандъл Фармър и Чип Морнингстар. Системата върви на компютри „Комодор 64“ и макар и в Щатите да е почти отмряла, все още е популярна в Япония. В добавка към аватарите „Хабитат“ съдържа много от основните черти на Метавселената, както е описана в тази книга.