— Дрога е — казва типът. — Пробвай я.
— Мозъка ли ти сдухва, или компютъра? — пита Хиро.
— И двете. Нито едното. Какво значение има?
Хиро най-накрая проумява, че току-що е пропилял шейсет секунди от живота си в безсмислен разговор с параноичен шизофреник. Той се обръща и влиза в „Черното слънце“.
6
На изхода на Бели колони е паркирана черна кола, дебнеща като пантера — лъскавата стоманена леща отразява сиянието на логлото по шосето за Оаху. Това е Единица. Подвижна единица на „МетаЧенгета“ — Дружество с неограничена отговорност. На вратата й е щампована сребърна значка — хромирана полицейска значка колкото тепсия с името на гореспоменатата частна организация за мир и надпис
НАБЕРЕТЕ 1800 — ЧЕНГЕТАТА
Приемаме всички основни кредитни карти
„МетаЧенгета“ НОД е официалната умиротворителна сила на Бели Колони, както и на Конюшните на Уиндзор Хайтс, Хълмовете Мечи бяг, Канелената горичка и Фермите на Кловърдел. Освен това те следят за спазването на правилника за движението по пътищата по всички големи и малки шосета, стопанисвани от Корпорация „Феърлейнс“. И други КНЕОФП-и също ги използват — Каймани Плюс и Алпите, например. Но франчайз нациите предпочитат да разполагат със собствени сили за сигурност. Можете да се обзаложите, че Метазания и Нова Южна Африка си имат собствена полиция — единствената причина хората да вземат тамошно гражданство е, че ги привикват на служба. Очевидно Нова Сицилия също си има собствена полиция. На Нарколумбия не й трябва полиция, защото хората ги е страх и само да минат покрай тези франчайзи със скорост по-малка от сто и петдесет километра в час (Уай Ти винаги закача по някой лъскав влекач в кварталите, бъкащи от консулства на Нарколумбия), а Големият Хонконг на Г-н Ли, дядото на всички КНЕОФП-и, се справя типично по хонконгски — с роботи.
Основният конкурент на МетаЧенгетата, Световният патрул, следи всички шосета — собственост на „Крузуей“, а освен това има договор за целия свят с Традиционалистите на Дикси, Плантацията на Пикет, Хълмовете на Дъгата (обърнете внимание — два бърбклава с апартейд и един за „черните костюми“), Медоувейл на [Впишете името на реката] и Тухлената гара. Световният патрул е по-малък от МетаЧенгетата, работи с по-мащабни договори и се предполага, че са по-силни в шпионажа. Макар че ако някой иска точно това, може просто да си поговори с някой счетоводител от Централната разузнавателна корпорация.
Следва „Твърдата ръка на закона“ — но те струват скъпо и надзорът не им понася. Според мълвата под униформите си носят тениски с неофициалния герб на „Твърдата ръка на закона“ — юмрук, стиснал полицейска палка с надпис „ОСЪДИ МЕ“.
И така, Уай Ти се носи по полегат наклон към тежката желязна порта на Бели колони и я чака да се отвори, чака, чака… Но портата като че не се отваря. От будката на стража не се стрелва лазерен лъч, за да установи самоличността й. Системата е блокирана. Ако Уай Ти беше някоя тъпа пешеходка, щеше да отиде при МетаЧенгето да го пита защо така. А МетаЧенгето щеше да отговори: „Сили за сигурност на града държава“ и нищо повече. Бърбклави с бърбклави! Да му се не видят и градовете държави! Толкова малки и толкова несигурни, че комай всичко — например, че не си си окосил полянката или пък си надул стереоуредбата до дупка — се превръща във въпрос на национална сигурност.
Няма начин да се заобиколи оградата — Бели колони са заградени отвсякъде с два и половина метрова желязна ограда, изкована от роботи. Уай Ти отива до портата, стиска прътите, разтриса я, но портата е твърде голяма и тежка и не помръдва.
На МетаЧенгетата не им се позволява да се облягат на Единицата — така ги домързява и се отпускат. Могат да се подпрат лекичко — да имат вид все едно са се подпрели, могат дори да се перчат в поза „Ех, как съм се облегнал на колата!“, като този конкретен индивид, но не могат да се облягат. Освен това, в пълния блясък и великолепие на своята Лична преносима екипировка, окачена по Личната Модуларна Екипировъчна Рамка, те могат да одраскат лака на колата.
— Пич, разкарай тази бариера пред свободната търговия, аз имам пратки да разнасям — подканва Уай Ти МетаЧенгето.
Влажен, мляскащ взрив, недостатъчно силен за експлозия, пльоква на дъното на Мобилната Единица като мекото капване на сопола на тлъст кечист върху изплезен език. Като далечно сподавено мляскане на наакано бебе. Дланта на Уай Ти, все още вкопчена в железните пръти, за миг изтръпва, а после на ръката й става едновременно студено и горещо. Не може да я помръдне. Усеща мирис на винил.