Каубоят на рецепцията насочва към нея скенер и проверява баркода й. На графичния екран се разгръщат стотици страници за личния й живот.
— Уф — недоволства той. — Жена.
Двете МетаЧенгета се споглеждат, сякаш си казват „Ега ти гения — от тоя тип МетаЧенге не става“.
— Съжалявам, момчета, но сме пълни. Тази вечер няма места за жени.
— А стига бе.
— Виждате ли онзи автобус отзад? В „Дремни и продължи“ избухнали безредици. Някакви нарколумбийци пробутали кофти партида „Вертиго“. Всичко живо превъртяло. „Твърдата ръка на закона“ пратили там половин дузина отряди и домъкнаха към трийсетина души. Така че се напълнихме. Пробвайте малко по-нататък, в Дранголника.
На Уай Ти тази работа не й харесва.
Връщат я в колата и изключват звука отзад, така че тя не чува нищо освен куркането и бълбукането на собствения си празен корем и искрящо пращене, колчем размърда несвободната си ръка. Очакваше с нетърпение Панделската вечеря — чили на огън или бандитбургери.
Отпред двете ченгета разговарят. Включват се в движението. Пред тях изниква квадратна светеща реклама, гигантски Универсален продуктов код, гигантски черни знаци на бял фон, а под него — надпис „КУПИ И ОТЛЕТИ“.
За същата табела, под надписа, е залепена втора, по-малка — тясна ивица с изписано с обикновен шрифт: ДРАНГОЛНИК.
Водят я в Дранголника. Копелетата му недни. Тя блъска по стъклото с окованите си в белезници ръце и оставя лепкави отпечатъци. Нека се мъчат после да го мият. Те се обръщат и я пронизват с поглед — нея, виновната отрепка, все едно са чули нещо, но не могат да си представят какво.
Навлизат в ореола от радиоактивна синя охранителна светлина на „Купи и отлети“. Второто ченге влиза вътре и приказва с типа на рецепцията. Там има и едно дебело момче, което си купува списание за камиони-чудовища, с нахлупена на главата бейзболна шапка на Нова Южна Африка със знамето на конфедерацията отпред. Щом дочува за какво си говорят, то подава глава през прозореца — иска очите му да съзрат истински престъпник. Отзад излиза втори човек от същата народност като този на рецепцията — още един мургав мъж с пламтящи очи и кокалест врат. Този носи папка с логото на „Купи и отлети“. За да намериш управителя на заведението, не се мори да му разчиташ заглавието на значката с името — просто търси онзи с папката.
Управителят разговаря с МетаЧенгето, кимва, изважда връзка ключове от едно чекмедже.
Второто МетаЧенге излиза, идва при колата и рязко и внезапно отваря задната врата.
— Млък — заповядва той — или следващия път ще ти стрелям със сополивия пищов в устата.
— Хубаво е, че Дранголникът ти харесва — отвръща Уай Ти — защото утре вечер ще замръкнеш в него, сополивко.
— Тъй ли?
— Да, за измама с кредитни карти.
— Аз ченге, ти трашър. Как ще заведеш дело в Съдебната система на Съдията Боб?
— Работя за „РадиКС“. Защитаваме си хората.
— Не и тази вечер. Тази вечер ти си отнесла пица от мястото на катастрофа. Напуснала си местопроизшествието. „РадиКС“ ли ти нареди да доставиш тази пица?
Уай Ти не открива ответен огън. МетаЧенгето е право — от „РадиКС“ не са й наредили да достави лицата. Направи го по своя прищявка.
— Затова „РадиКС“ няма да ти помогне, така че млъквай.
Той я дърпа грубо за ръката и останалото се втурва подире й. Онзи с папката й хвърля едно око, колкото да се увери, че наистина е човек, а не брашнен чувал, машина или пън, после ги повежда към зловонната задница на заведението, мрачното царство на злощастни отпадъци в претъпкани кофи. Отключва задната врата — скучен стоманен артикул с белези от опити за взлом по ръбовете, все едно вътре са се мъчели да проникнат зверове със стоманени нокти.
Водят Уай Ти долу в мазето. Първото ченге я следва със скейтборда и небрежно го тряска във врати и зацапани рафтове за бутилки от поликарбонат.