Хуанита практикува целомъдрие известно време, после започна да излиза с Дей5ид и накрая се омъжи за него. Дей5ид нямаше никакви съмнения относно своето място в света. Родителите му бяха руски евреи от Бруклин и от седемдесет години живееха във все същата каменна къща, в която се бяха нанесли след пристигането си от латвийското село, в което бяха живели петстотин години. С Тора в скута той можеше да проследи кръвните си връзки чак до Адам и Ева. Беше единствено дете, неизменен първенец на класа във всичко, и след като защити магистърска степен по компютърна наука в Станфордския университет, основа собствена компания горе-долу със същия зор, който баща му си даваше да наеме пощенска кутия при поредното им преместване. По-нататък забогатя и сега беше собственик на „Черното слънце“. Дей5ид винаги бе уверен във всичко.
Дори и когато напълно грешеше. Тъкмо затова Хиро напусна работата си в „Системи Черно слънце“ въпреки обещанията за богатства в бъдеще, а Хуанита се разведе с Дей5ид две години след като се омъжи за него.
Хиро не присъства на сватбата им — тогава крееше в затвора, в който го хвърлиха няколко часа преди репетицията за церемонията. Бяха го намерили в парка „Голдън гейт“, болен от любов и само по препаска да пие на едри глътки от грамадна бутилка „Курвоазие“ и да се упражнява в кендо атаки с истински самурайски меч — рееше се над тревата на мускулестите си бедра и кълцаше на две прелитащите фрисбита и бейзболни топки на излезлите на пикник хора. Да нанижеш летяща топка на острието си и да я разцепиш като грейпфрут е подвиг, и то далеч не незначителен. Единствената пречка е, че собствениците на топката може да изтълкуват погрешно намеренията ти и да извикат полиция.
Излезе от пандиза, като плати всичките бейзболни топки и фрисбита, но от този епизод нататък никога повече не попита Хуанита дали го мисли за тъпанар. Сега дори и Хиро знае отговора.
Оттогава пътищата им съвсем се разделиха. В първите години на проекта „Черно слънце“ единственият начин за разплащане с хакерите беше те сами да си издават акции. Хиро продаваше своите почти веднага щом ги получи. Хуанита — не. Сега тя е богата, а той не е. Лесно би било да се каже, че Хиро е глупав инвеститор, а Хуанита — умен, но фактите са малко по-сложни: Хуанита бе сложила всичките си яйца в една и съща кошница и държеше всичките си пари в акции на „Черно слънце“. Както излиза, по този начин беше спечелила доста пари, но можеше и да се разори. А Хиро в някои отношения нямаше особен избор. Когато баща му се разболя, Армията и Администрацията на ветераните покриха по-голямата част от медицинските му разходи, но пак влязоха в преразход, а майката на Хиро, която почти не говореше английски, не можеше нито да печели пари сама, нито да борави с тях. Когато баща му почина, той осребри всичките си акции от „Черно слънце“ за да настани мама в една хубава колония в Корея. Тя просто се влюби в мястото. Всеки ден играе голф. Можеше да запази парите си в „Черно слънце“ и година по-късно, когато компанията стана обществена, да спечели десет милиона долара, но майка му щеше да живее на улицата. Така че когато мама го посещава в Метавселената, загоряла и щастлива в екипа си за голф, Хиро брои това за свой личен успех. Този успех не му плаща наема, но чудо голямо — когато живееш в помийна яма, винаги можеш да отидеш в Метавселената, а в Метавселената Хиро Протагонист е принц-воин.
8
Езикът го смъди. Той се досеща, че в Реалността е забравил да преглътне бирата.
По ирония на съдбата Хуанита е дошла тук с нискотехнологичен черно-бял аватар. Тъкмо тя измисли как да накарат аватарите да проявяват нещо по-близко до истинска емоция. Този факт Хиро не забрави никога, защото тя свърши по-голямата част от работата си, докато бяха заедно. И когато в Метавселената някой аватар изглежда изненадан, или ядосан, или пламенен, той вижда в него ехо от себе си и Хуанита — Адам и Ева на Метавселената. Такова нещо не се забравя.
Скоро след като Хуанита и Дей5ид се разведоха, на „Черното слънце“ му потръгна. А след като най-сетне преброиха парите си и пласираха непредвидените резултати, тънейки в ласкателствата на другите от хакерската общност, всички стигнаха до прозрението, че нещото, докарало начинанието до успех, не са нито алгоритмите за избягване на сблъсъци, нито демоните-биячи или каквото и да било там, а лицата на Хуанита.