Попитайте бизнесмените в нипонския квадрант. Те идват тук, за да провеждат сериозни разговори с костюмари от цял свят и според тях тези срещи по нищо не отстъпват на срещите на живо. Кажи-речи не обръщат внимание на онова, което се говори — в края на краищата, при превода се губи доста — ала следят изражението на лицата и езика на тялото на събеседниците си. И по този начин разбират какво става вътре в мислите на даден човек — като кондензират факти от изпаренията на нюансите.
Хуанита отказа да анализира този процес — настоя, че това било нещо неизразимо, нещо, което не може да се обясни с думи. Радикална католичка, неразделна с броеницата си, тя нямаше проблеми с тези неща. Но на компютърните маниаци това не им хареса. Казаха, че било ирационален мистицизъм. И затова тя напусна и се хвана на работа в някаква нипонска компания. Те нямат проблеми с ирационалния мистицизъм, стига да носи пари.
Но Хуанита вече не идва в „Черното слънце“. Отчасти защото е бясна на Дей5ид и на останалите хакери, които така и не оцениха труда й. Но освен това е решила, че цялото това нещо е менте. Че без значение колко е добра, Метавселената изкривява начина, по който хората разговарят помежду си, а тя не желае подобни изкривявания да влияят на общуването й с хората.
Дей5ид забелязва Хиро и с трепване на очите му подсказва, че моментът не е подходящ. Обикновено подобни неуловими жестове се губят сред системния шум, но персоналният компютър на Дей5ид е много добър, а Хуанита бе помогнала при разработването на неговия аватар — така че посланието идва като куршум, изстрелян в тавана.
Хиро се обръща и започва да обикаля бавно огромния кръгъл бар. На повечето от шейсет и четирите високи столчета са насядали хора от Индустрията от по-ниските нива, събрани по двойки и тройки, които се занимават с онова, което умеят най-добре: с клюки и интриги.
— И аз се събирам с режисьора да обсъдим сюжета. Той има вила на брега…
— Невероятна?
— Не ме шашкай.
— Чувал съм. Деби е ходила там на купон, когато беше собственост на Франк и Мици.
— Както и да е — има една сцена в началото, когато главният герой се събужда в контейнер за боклук. Идеята е да се покаже, нали разбираш, колко е паднал той духом…
— Онази налудничава енергия…
— Точно така.
— Знаменито.
— На мен ми харесва. Е, той иска да я заменим със сцена, в която пичът се шляе из пустинята с базука и гърми стари коли в изоставен склад за отпадъци.
— Майтапиш се!
— Та, седим на шибаната му веранда с изглед към плажа и той прави „Баммм! Баммм!“ — имитира я тая тъпа базука. Идеята го възбужда. И значи, тоя иска да сложи базука във филма. Но май успях да го разубедя.
— Хубава сцена. Но си прав. Базуката не е същото като контейнера за боклук.
Хиро се задържа колкото да преглътне това и продължава нататък. „Бигборд“ — промърморва той пак, извиква отново вълшебната карта, установява собственото си местонахождение и прочита името на седящия наблизо сценарист. По-късно може да се разрови из публикациите за индустрията и да разбере над какъв сценарий работи човекът, а оттам — и името на онзи тайнствен режисьор, фетишист на базуките. Тъй като целият разговор стига до него през компютъра, той току-що го е записал на аудио. По-късно може да го обработи, да преиначи гласовете и да го прати в Библиотеката с препратка към името на режисьора. Стотина гладни сценаристи ще изтеглят разговора, ще го прослушват отново и отново, докато не го запомнят наизуст и ще платят на Хиро за оказаната чест, а след няколко седмици кабинетът на режисьора ще е залят от сценарии с базуки. Бамммм!
Квадрантът на рокзвездите е осветен непоносимо ярко. Аватарите им са с такива прически, каквито рокзвездите носят само в сънищата си. Хиро го оглежда да провери дали няма някой приятел, но е пълно предимно с паразити и бивши величия. Повечето Хирови познати са бъдещи величия или поне много им се иска да бъдат.
По-лесно е да разгледаш Квадранта на кинозвездите. Актьорите обичат да идват тук, защото в „Черното слънце“ винаги изглеждат хубави като във филмите. И за разлика от баровете и клубовете в Реалността могат да дойдат тук, без да се налага физически да напускат именията си, хотелските си апартамента, скиорските си хижи, частни авиокабини и прочие. Могат да се перчат с дрешките си и да идват с приятели, без да се излагат на похитители, папараци, сценаристи-досадници, убийци, бивши съпрузи и съпруги, ловци на автографи, възбудители на процеси, фенове-психопати, брачни предложения и водещи на клюкарски рубрики.