Той става от столчето, поема отново по бавната орбита и оглежда нипонския квадрант. Пълно е с костюмирани типове, както обикновено. Някои говорят с гринговци от Индустрията. Голяма част от квадранта в задния ъгъл е скрита зад временен параван.
Пак бигборд. Хиро отбелязва кои са преградените маси и се зачита в имената. Единственото име, което веднага разпознава, е американско: Л. Боб Райф, монополистът на кабелната телевизия. Много голямо име в Индустрията, макар и да се показва рядко. Като че си е определил среща с цяла сюрия големи нипонски шефове. Хиро кара компютъра си да запамети имената им, за да може по-късно да ги сравни с базата данни на ЦРК и да установи кои са. Прилича на голямо и важно събрание.
— Таен агент Хиро! Как я караш?
Хиро се обръща. Хуанита е застанала точно зад него. Черно-белият й аватар бие на очи, но въпреки това изглежда прекрасно.
— Как си? — пита тя.
— Добре, а ти?
— Страхотно. Надявам се, че нямаш нищо против да разговаряш с мен в този грозен факсимилен вид.
— Хуанита, бих предпочел да гледам твоето факсимиле пред повечето от жените в плът и кръв.
— Благодаря ти, копеле лукаво. От много време не сме си приказвали! — отбелязва тя, все едно това е нещо кой знае колко забележително.
Тук става нещо.
— Надявам се, че ти няма да се забъркаш със Снежния крах — продължава тя. — Дей5ид не ще да ме слуша.
— Да не съм ти самото самоограничение? Аз съм точно от тия, които биха се забъркали с това!
— Зная го по-добре и от теб. Ти си импулсивен. Но си и много умен. Имаш рефлекс от боя с мечове.
— Това какво общо има с наркоманията?
— То означава, че можеш да прозреш предстоящите злини и да ги отблъснеш. Това е инстинкт — то не се учи. Щом се обърна и ме видя, лицето ти веднага прие онова изражение, „Какво става? Какво е намислила Хуанита, по дяволите?“
— Ти нали уж не разговаряше с хората в Метавселената?
— Разговарям, ако се налага спешно да се свържа с някого — обяснява тя. — А с тебе винаги бих разговаряла.
— Защо с мен?
— Знаеш защо. Заради нас. Спомняш ли си? Заради връзката ни — когато пишех това тук, ние с теб бяхме единствените двама души, които можеха да разговарят откровено в Метавселената.
— Все същата мистичка-ексцентричка си си — отбелязва той и се усмихва, за да придаде на изказването чар.
— Не можеш да си представиш колко мистична и ексцентрична съм в момента, Хиро.
— И колко мистична и ексцентрична си?
Тя го поглежда предпазливо. Съвсем по същия начин, както го огледа, когато преди години влезе в кабинета й.
Той се замисля защо ли тя винаги е толкова нащрек в негово присъствие. В колежа смяташе, че се страхува от интелекта му, но от години знае, че това й е последна грижа. В „Системи Черно слънце“ предполагаше, че е просто типичната женска предпазливост — Хуанита се боеше, че той се опитва да й надене примката. Но и това няма кой знае колко общо с въпроса.
При тази късна среща в романтичната му кариера той е достатъчно прозорлив, че да излезе с нова теория: тя внимава, защото го харесва. Харесва го напук на себе си. Той е тъкмо от онзи вид изкусителен, но напълно погрешен романтичен избор, който умните момичета като Хуанита трябва да се научат да избягват.
Определено е това. Има какво да се каже за остаряването.
В отговор на въпроса му тя обяснява:
— Имам един колега, с когото искам да те запозная. Джентълмен и умник на име Лагос. Голям омайник е.
— Гадже ли ти е?
Тя не изплюва веднага отговора, а го обмисля внимателно.
— Тъкмо обратното на поведението ми в „Черното слънце“, аз не чукам всеки мъж, с когото работя. А дори и да го правех, Лагос е извън класацията.
— Не е твоят тип?
— Дума да не става.
— А какъв е твоят тип?
— Дърти, богати и лишени от въображение русокоси мъже със стабилна кариера.
Това едва не му убягва. После загрява.
— Е, мога да си боядисам косата. А и без това ще остарея.
Тя наистина се разсмива. Освобождаващ напрежението изблик.
— Повярвай ми, Хиро — аз съм последният човек, с когото би искал да се обвържеш на този етап.
— Да няма нещо общо с твойта църква? — пита той. Хуанита вкара излишните си пари в основаването на свой собствен клон на католическата църква. Смята себе си за мисионерка сред интелигентните атеисти по света.