— Не се дръж снизходително — скастря го тя. — Тъкмо с това отношение се боря. Религията не е за глупаци.
— Извинявай. Не е честно, знаеш ли — ти разчиташ всяко изражение по лицето ми, а аз те гледам през някаква шибана фъртуна.
— Определено е свързано с религията — казва тя. — Но е толкова сложно, а в тази област ти си толкова бос, че не зная откъде да започна.
— Хей, в гимназията всяка седмица ходех на църква. Пеех в хора.
— Знам. Тъкмо там е проблемът. Деветдесет и девет процента от всичко онова, което става в повечето християнски църкви, всъщност няма нищо общо със самата религия. Интелигентните хора рано или късно го забелязват и стигат до извода, че всичките сто процента са глупотевини. Тъкмо затова хората мислено свързват атеизма с интелигентността.
— Значи нищичко от онова, което съм научил в църквата, няма нищо общо с онова, за което ми говориш?
Хуанита се замисля, докато го оглежда внимателно. После вади от джоба си една хиперкарта.
— Ето, вземи.
Щом Хиро я поема от ръката й, хиперкартата се превръща от нервозен двуизмерен плод на въображението в реалистична, кремава на цвят визитка с фина текстура. Отпред с лъскаво черно мастило са отпечатани две думи:
БАБЕЛ
(ИНФОКАЛИПСИС)
9
За секунда светът застива и се размазва. „Черното слънце“ изгубва шлифованата си анимация и започва да се движи на мъгляви пресекулки. Явно компютърът му току-що е поел изключително силен удар. Всичките му вериги трескаво обработват огромен залък от данни — съдържанието на хиперкартата — и нямат време да прерисуват образа на заведението в пълната му, смайваща прецизност.
— Мамка му! — възкликва той, когато „Черното слънце“ превключва пак на пълноценна анимация. — Какво, по дяволите, представлява тази карта? Че тук трябва да е натикана половината Библиотека!
— С все библиотекаря — допълва Хуанита. — За да ти помогне да се оправиш. И много видеозаписи на Л. Боб Райф — повечето байтове са пълни с това.
— Е, ще му хвърля едно око — казва той подозрително.
— Хвърли му. За разлика от Дей5ид, ти си достатъчно умен, за да извлечеш полза. А междувременно, пази се от Гарвана. И от Снежния крах. Става ли?
— Кой е Гарвана? — пита той. Но Хуанита вече се е запътила към вратата. Всички луксозни аватари се обръщат да я гледат, когато ги подминава. Кинозвездите й хвърлят убийствени погледи, а хакерите прехапват устни и се взират благоговейно в нея.
Хиро се запътва обратно към Хакерския квадрант. Дей5ид разбърква хиперкарти на масата — бизнес-статистиката за „Черното слънце“, филми и видеоклипове, програми, набързо надраскани телефонни номера.
— В операционната система има малък блип, който ме удря право в червата всеки път, като влезеш през вратата — казва той. — Винаги ме обхваща предчувствието, че „Черното слънце“ лети към катастрофа.
— Явно е Бигборд — обяснява Хиро. — Има си рутина, която запушва временно отделни капани в ниската памет.
— А, това ли било. Моля те, много те моля, изхвърли това нещо — казва Дей5ид.
— Кое, Бигборда ли?
— Да. Навремето беше много радикално, обаче сега е все едно да се опитваш да работиш по ядрен реактор с каменна брадва.
— Благодаря.
— Ще ти дам всичко необходимо, ако искаш да го осъвремениш и да го превърнеш в нещо малко по-безопасно — обещава Дей5ид. — Не че поставям способностите ти под съмнение. Просто ти обяснявам, че трябва да бъдеш в крак с времето.
— Мъчна работа — отговаря Хиро. — Вече няма място за хакери на свободна практика. Трябва зад гърба ти да стои голяма корпорация.
— Знам го. Знам също и че работата за големи корпорации не ти понася. Тъкмо затова ти казвам, че ще ти предоставя необходимото. За мен ти винаги ще бъдеш част от „Черното слънце“, Хиро — макар и пътищата ни да се разделиха.
Класическият Дей5ид. Пак говори от сърце и подминава главата. Ако Дей5ид не беше хакер, Хиро би се отчаял от вечните му недомислия.
— Хайде да говорим за друго — предлага Хиро. — Халюцинация ли получих, или вие двамата с Хуанита пак си говорите?
Дей5ид му се усмихва снизходително. Той се държи много любезно с Хиро, откакто преди няколко години проведоха Разговора. Диалог, започнал като приятелско бъбрене на бира и стриди между двама дългогодишни другари по оръжие. Чак след като изминаха три четвърти от Разговора, Хиро се усети, че всъщност го уволняват — сега, в този момент. От Разговора насам се знаеше, че Дей5ид от време на време подхвърля на Хиро полезна информация и клюки.