2
Деливераторът неволно надава рев и надува газта. Емоциите му подсказват да се върне и да убие онзи управител — да извади мечовете от багажника, да се гмурне като нинджа през малкото прозорче, да го проследи през хаоса и блъсканицата между микровълновите печки и да се сблъскат в кулминационен нагъл апокалипсис. Но същото си го мисли и когато някой го изпревари на шосето, ала никога не го е правил наистина — засега.
Може да се справи. По силите му е. Той усилва оранжевите предупредителни светлини до максимална яркост и включва фаровете на автофлаш. Изключва предупредителният сигнал и застопорява уредбата на „Таксискан“ — програмата за прослушване на всички честоти на таксиджиите, в търсене на интересен трафик. Не разбира и една шибана дума. Можете да си купите касети — „Карайте и учете“ — и да научите таксилинга. Това е много важно, за да се хванете на работа в този бизнес. Твърди се, че бил на основата на английския, но не можеш да разпознаеш и една дума на сто. Ала все пак можеш да добиеш представа. Ако на това шосе стане някоя беля, те ще дърдорят за нея на таксилинга, ще го предупредят, така че да не…
Той стисва кормилото
попаднал в задръстване
очите му се опулват, усеща как натискът ги избутва навътре в черепа
или пък заседнал зад мобилна къща
мехурът му ще се пръсне
и да достави пицата
О, Господи, о, Господи със закъснение
22:06 — цифрите са увиснали върху предното стъкло. Единственото, което вижда, единственото, за което може да мисли е 30:01.
Таксиджиите си шушукат за нещо. Таксилинга е мелодичен брътвеж, придружен от няколко резки чужди звука — като масло, подправено с натрошено стъкло. Постоянно чува „такса“. Тия вечно дърдорят за шибаните такси. Чудо голямо. Какво става, ако доставиш клиента си
със закъснение,
ще получиш по-малък бакшиш ли? Чудо голямо.
Голямо забавяне на кръстовището на СиЕсВи-5 и шосето за Оаху, както обикновено — единственият начин да го избегнеш е да цепиш направо през Конюшните на Уиндзор Хайтс.
Всичките КУХ са с едно и също разположение. При създаване на нов бърбклав Строителна корпорация КУХ изравнява всякакви планински райони и отклонява течението на всички големи реки, заплашващи да осуетят разполагането на улиците по този план, ергономично проектиран така, че да поощрява безопасността на движението. Деливераторът може да влезе в Конюшните на Уиндзор Хайтс отвсякъде — от Феърбанкс през Ярославъл до специалната икономическа зона Шенжен, и да се ориентира.
Но след като си носил пици във всички къщи в КУХ до една, по няколко пъти, започваш да опознаваш малките им тайни. Деливераторът е от тия. Той знае, че в стандартните КУХ съществува само един двор — един-единствен двор — който ти пречи да влезеш през предния на бърбклава и направо да излезеш през задния. Ако те е гнус да караш по тревата, може да криволичиш из КУХ цели десет минути. Но ако ти стиска да оставиш дири през въпросния двор, цепиш напряко през центъра.
Деливераторът познава този двор. Доставял е там пици. Оглеждал го е най-подробно, запомнил е разположението на сайванта и на масата за пикник — може да ги намери дори и в тъмното. Знае, че ако някога и това му дойде на главата — пица на двайсет и три минути, километри път и забавяне на кръстовището на СиЕсВи-5 и Оаху, той може да влезе в Конюшните на Уиндзор Хайтс (електронната му виза на доставчик ще вдигне автоматично бариерата), да изсвисти по булевард „Херитидж“, да изправи завоя към „Строубридж Плейс“ (като пренебрегне знака „УЛИЦА БЕЗ ИЗХОД“, ограничението на скоростта и идеограмите „ВНИМАНИЕ, ДЕЦА“, така щедро набучени по КУХ), да разкърти амортисьорите с мощните си двигатели, да профучи по алеята към „Строубридж съркъл“ №15, да свие рязко вляво покрай бараката в задния двор, да се бутне в задния двор на „Мейъпъл плейс“ №84, да не се нахака в масата за пикник (сложна работа), да влезе в тяхната алея, да излезе на „Мейъпъл“ и оттам да хване шосето за Белууд Вали, водещо право към изхода на бърбклава. Полицията на КУХ може да го причаква на изхода, но техните ТПГ — апарати за нанасяне на тежки повреди по гумите — сочат само в една посока: те могат да задържат хората отвън, но не и вътре.
Тази кола може да развива такива шибани скорости, че ако някое ченге отхапе от поничката си, когато Деливераторът навлиза в булевард „Херитидж“, вероятно когато гумите на Деливератора изсвирят по „Оаху“, още няма да е преглътнал залъка.