Точно както тя предполагаше, той стоеше на тревата пред къщата, застанал неподвижно с широко разтворени крака и ръце, пъхнати дълбоко в джобовете. Дори официалното черно палто и консервативната жилетка, в които беше облечен, не можеха да прикрият елегантната мъжественост на тялото му. Главата му беше наклонена безгрижно, а сините му очи блестяха изпод дебелите черни вежди. Пролетният ветрец бе пръснал кичур черна коса по челото му и Хети усети как пръстите й я засърбяват да отиде и да я приглади. Той се ухили и строгите, тъмни черти на лицето му се проясниха и смекчиха като буреносно облаци, докоснати от слънцето.
Хети едва успяваше да сподави желанието си да се разсмее и подаде глава през прозореца.
— Майкъл Райан! Прекъсна ми работата. Надявам се да имате добро извинение, сър.
— За теб съм доктор Райан, жено — каза той и се разсмя по начин, който я накара да се изчерви и да се почувства неудобно, — и си имам най-доброто извинение, което е необходимо на един мъж. Денят е прекрасен, а годеницата ми е още по-прекрасна и аз съм дошъл да я изведа на разходка.
— А кой ще избърше праха? — попита Хети с престорено недоволство. — Мислил ли си за това?
— Не съм, но доколкото те познавам, съмнявам се и ти да си мислила — отвърна той и се ухили още по-широко, повдигайки брадичката си към нея подобно на арогантен кос, който си бе присвоил градината й и я предизвикваше да се опита да го изгони.
— Хайде, Хети. Не ми казвай, че предпочиташ да прекараш един час с парцал в ръка, вместо да се разходиш с мен. Слънцето грее, птичките пеят, а поляната Пейхъм е покрита с цветя. След това дори ще те заведа да пием по една сода при Гиърсън. Шоколадова сода с допълнителна лъжица шоколадов сироп, точно както я обичаш.
Хети заби зъби в долната си устна в отчаян опит да не се поддаде на сладките му увещания. Нямаше нищо друго, което да предпочиташе повече от това да прекарва времето си с Майкъл Райан, но трябваше да свърши домакинската работа, да приготвя обяда, а и майка й вероятно щеше да поиска от нея да й почете през следобеда. Ако щеше да става съпруга на лекар, то тя беше длъжна да се държи както подобава на съпруга на лекар. Или поне трябваше да се опита.
— А какво ще си помислят дамите от Женския кръг, ако дойдат на гости и видят, че годеницата на доктор Райан не е избърсала праха? — попита Хети. Тя губеше битката, но ако възразеше, поне можеше да прехвърли част от вината за небрежността си върху него.
— Да вървят по дяволите. Ще ти купя две соди. — Неотстъпчивият й годеник сграбчи ръба на саксията, която беше прикрепена под перваза на прозореца, и се опита да се издърпа нагоре. Гвоздеите, които държаха саксията към перваза, изскърцаха болезнено и теменужките в нея потрепериха.
— Майкъл Райан, престани веднага! — нареди Хети и го плесна по ръцете. — Ако ми съсипеш саксията, ще те накарам да прекопаеш цялата поляна.
— Прекопавам две поляни за една целувка!
— Днес сте извънредно щедър, сър — каза Хети, сграбчи рамката на прозореца и го издърпа нагоре, — какво ще си помислят съседите?
За нещастие, старата рамка избра тъкмо този момент да се залости, точно в мига, в който Майкъл успя да се хване за много по-стабилния перваз от двете страни на саксията. Главата му се появи над цветята; бузите му бяха зачервени леко от усилието, което той правеше, за да се задържи в това неудобно положение.
Палтото му се опъваше по мускулите на ръцете и раменете му и Хети внезапно си спомни ясно и отчетливо усещането от допира до тези мускули, когато той я прегръщаше, за да я целуне. С пламнало лице тя пусна рамката и се наведе, за да го целуне бързо по бузата. Въпреки че беше рано следобед, тъмните косъмчета на брадата му одраскаха устните й и я накараха да изпита обезпокояваща топлина.
— Само толкова ли? — възрази той умолително, вдигнал едната си вежда в знак на протест. Хети чуваше скърцането на обувките му по дъсчената стена на къщата, докато Майкъл се опитваше да прехвърли част от тежестта върху краката си. — Ако това е най-доброто ти постижение, съседите ще си помислят, че се целуваш много зле, Хети Малоун.
Хети се наведе още по-надолу и го целуна леко по устните, но той очакваше това и беше подготвен. Устата му се отвори, върхът на езика му облиза долната й устна и я възбуди още повече.
Когато най-накрая се отдръпна, Хети беше почервеняла и останала без дъх, а зърната на гърдите й се очертаваха ясно под плътно прилепващото към тялото й боди. Тя се изправи рязко и удари тила си в рамката на прозореца.
— Уф! — каза тя и започна да разтърква с ръка удареното място. — Майкъл…!
Предупреждението й беше посрещнато със силен смях. Той вече се беше пуснал от перваза и сега единственото, което Хети можеше да види от мястото си, беше черната му коса.