Той си пое дълбоко дъх, след което придърпа най-последната си тетрадка със записки, разгърна я и прегледа набързо бележките си, за да си припомни докъде беше стигнал. Той подпря единия си лакът на масата, положи глава върху дланта си и се зачете.
Глава осма
В седем и половина на следващата сутрин Хети влезе в дома на Майкъл с ключа, който беше откраднала предишната вечер. Майкъл бе твърде изморен и вглъбен в себе си, за да забележи, че беше оставил вратата отворена и ключа в ключалката. Когато си беше тръгнала, тя просто бе затворила вратата, заключила и прибрала ключа.
Хети направи три крачки в чакалнята и се спря, обзета от внезапна неувереност.
В къщата цареше абсолютна тишина, тежка и потискаща. Въздухът беше застоял, сякаш не беше проветрявано с дни, а не с часове, а някъде под застоялостта имаше лека горчивина, която Хети не можеше да определи точно.
За миг Хети си помисли да не повика Майкъл, но след това реши, че не трябва. Ако Майкъл вече беше излязъл, усилията й щяха да бъдат напразни. Ако беше тук, сигурно все още спеше, в противен случай нямаше как да не чуе шума от влизането й. А ако спеше, тя просто трябваше да го изчака да се събуди.
Но какво трябваше да прави дотогава?
Необходим й беше само един поглед в чакалнята, за да вземе решението си. Вратата към коридора беше затворена, но вратата към кабинета на Майкъл стоеше отворена, сякаш я канеше да влезе, а Хети вярваше, че всяка покана трябва да бъде приета.
Майкъл се събуди от миризмата на пържен бекон и аромата на кафе. Едното му око се отвори рязко. На другото му беше необходимо повече време. Трябваше му цяла минута, за да осъзнае какво става — той лежеше по корем на леглото си, заровил лице във възглавницата.
Майкъл изстена, измъкна лицето си от възглавницата и се обърна, докато успя да се подпре на един лакът. Той подуши въздуха. Нямаше никакво съмнение. Бекон и кафе. Но как?
Не можеше да си отговори на този въпрос. Прозина се и се опита да седне. Успя едва на втория опит.
Отпуснат на ръба на леглото си — предишната нощ просто се бе хвърлил върху завивката, както си беше с дрехите — Майкъл обмисли възможностите. Само една от тях му се стори вероятна.
Той се отблъсна от леглото с усилие и отиде до вратата. След това подпря едната си ръка на рамката на вратата и изкрещя в коридора:
— Хети?
Миг по-късно тя се появи от кухнята с вилица в едната ръка и навлякла една огромна бяла престилка, която изглеждаше, сякаш току-що беше слязла от рафта в магазина. Бузите й бяха зачервени от горещината, на печката. На челото й се виждаха няколко капчици пот, но ръкавите й бяха закопчани при китките, а ризата й — чак до брадичката. Косата й беше събрана върху главата й в прическа, за която вероятно бяха необходими сто игли, за да не се разпадне. Внезапно Майкъл си представи как бавно сваля всичките тези игли, една по една, докато копринените й къдрици се спускат надолу по раменете и ръцете й. Въздействието на тази представа върху нервите му го ядоса.
— Помислих си, че скоро ще се събудиш и направих закуска. — Тя измъкна малкия часовник, който винаги носеше на верижка на кръста си, отвори го и се намръщи. — Всъщност вече е време за обяд, но това едва ли има толкова голямо значение.
Майкъл се втренчи глупаво в нея. Във въображението си той все още броеше иглите й за коса.
— Обяд?
— Минава единадесет, Майкъл Райан. Така че по-добре се размърдай. Запалих газовия бойлер заради теб. Предлагам ти да си вземеш чисти дрехи и да влезеш в банята, преди водата да е завряла. Няма да сложа яйцата, преди да си свършил.
С тези думи тя се обърна кръгом и изчезна в кухнята. Майкъл остана на мястото си още няколко секунди, зяпнал към мястото, на което тя бе стояла допреди миг. Тя се обади от кухнята:
— И ако си мислиш, че ще те целуна, преди да си се изкъпал, обръснал и измил зъбите си, изобщо не се надявай!
Скастрен по този начин, Майкъл бавно се изправи и се завлече до банята. Горещата баня го ободри, но Майкъл откри, че удължава процеса повече, отколкото му беше необходимо да се приведе в приличен вид.
Част от чувството на отчаяние и вина, което беше изпитвал предишния ден, вече беше изчезнало, но той си спомняше достатъчно подробности от посещението на Хети, за да се почувства разтревожен. Не му се струваше твърде невероятно тя да захвърли по него шиша в мига, в който се появеше от банята. Не че Хети беше правила подобно нещо някога, но пък и той никога не се беше държал с нея троснато и не бе искал от нея да го остави на мира.