Хети протегна ръка и го докосна. Ръката й се спря на гърдите му, точно над сърцето.
— Майкъл?
Той я погледна.
— Хети, съжалявам. Аз…
Преди да успее да довърши, тя притисна пръст към устните му.
— Недей! Да не си посмял да ми се извиняваш, Майкъл Райан. Не и за последната нощ.
Тя плъзна ръце зад врата му, докато той стоеше неподвижно, като че ли се страхуваше да диша. Тя беше толкова близо, че почувства топлината му, когато най-накрая той се наведе, за да отвърне на целувките й.
Майкъл се отдръпна пръв. Беше задъхан, а вратовръзката му се бе изкривила. Устните му бяха влажни и блестяха дори на слабата светлина в коридора. Той прокара бавно език по тях, сякаш не беше сигурен какво ще намери.
Майкъл я пусна бавно и отстъпи назад.
— Различно е, нали? — каза той и докосна устните си с пръст.
Хети кимна и облиза устните си, докато наблюдаваше как той прекарва пръст първо по горната, а след това и по долната си устна. Той не я докосваше, но въпреки това тялото й реагираше все така силно. Хети се напрегна изненадана от горещата вълна, която я обля.
Различно беше — сега тя бе уверена в това.
Причината можеше да бъде отгатната лесно. Тя никога преди не се беше любила с Майкъл, нито пък той с нея. Този прост, примитивен акт бе променил завинаги онова, което се намираше между тях.
Въпреки че стоеше с гръб към стаята, Хети усещаше разхвърляното легло зад себе си. Майкъл също погледна към леглото, но бързо отвърна поглед.
— Трябва да тръгвам, Хети.
— Да, разбира се. Надявам се, че си закусил?
Той се усмихна.
— Да, ма’ам. Малко хляб и сладко.
Втора гореща вълна обля тялото й. Или Майкъл бе отгатнал реакцията й, или нещо се бе изписало на лицето й, защото той внезапно си пое дълбоко дъх.
— Следващия път — каза той, като очевидно се бореше да се овладее — ще запомня, че трябва да те оставя да оближеш сладкото.
Преди Хети да успее да му отговори, той си тръгна.
Глава тринадесета
Едва когато входната врата се затвори зад него, Хети осъзна, че той отново се беше измъкнал, без да й каже къде или кога ще се появи пак.
Тя потисна желанието си да извика от раздразнение и насочи вниманието си към по-полезни неща, като запалването на бойлера, за да се наслади на една дълга, гореща баня.
Ваната беше грозен, поцинкован модел, на който му липсваше дори дървен шкаф, който да прикрие масивното желязно тяло. Хети изобщо не се интересуваше от вида й. Тя беше прекарала целия си живот в затопляне на вода на печката, след което се бе опитвала да се изкъпе в малката медна вана, която майка й винаги използваше, и сега, когато имаше възможността да протегне крака и въпреки това да потъне във вода чак до брадичката, това й се струваше невероятен лукс. За свое удоволствие тя дори успя да намери кутия с тоалетни соли на дървената полица над умивалника.
Когато охлаждащата се вода най-сетне я накара да излезе от ваната и да се облече, тя вече беше се освободила от напрежението в тялото си.
Въпреки че Майкъл несъмнено даваше чаршафите и кърпите си за пране, Хети махна чаршафите от леглото и ги натопи в умивалника в кухнята. Самото докосване до чаршафите върна спомена за миналата нощ и я накара да се изчерви.
Къпане, обличане, пране на чаршафи, оправяне на легло, все ежедневни и незабележими неща, които тя беше вършила хиляди пъти, без нито за миг да се замисли над тях, но днес Хети откри, че усеща до болка тялото си, докато се движи из къщата, за да си свърши работата. Дори и най-малкото движение й припомняше, че бе спала с мъж, бе чувствала как здравото му и потно тяло се притиска в нейното, бе чувствала как той се движи вътре в нея и бе познала невероятното удоволствие от задоволяването. Това беше странно, порочно чувство, но тя се наслаждаваше на всеки миг от него и жадуваше за още.
След това Хети стопли кафето, което беше останало в кафеника, след като Майкъл го беше сварил тази сутрин, и седна до кухненската маса, за да оправи косата си. Това не беше лесна задача, но Хети откри, че така ръцете й бяха заети и мислите й отвлечени и това й действаше успокояващо.
Тя, разбира се, трябваше да се втурне в пансиона на госпожа Спенсър. Заради репутацията на Майкъл. Нейната собствена репутация не я интересуваше особено. Ако Майкъл забравеше да получи разрешение за брак днес, тя сама щеше да се погрижи.
Майкъл беше оставил ключа за къщата на масата в кухнята заедно с една бележка, че това е вторият му ключ и че иска тя да го задържи, за да й бъде по-лесно да влиза и да излиза през следващите няколко дни.
Куфарите й вече бяха доставени. Тя ги беше видяла на покритата задна веранда. В тях имаше разни неща — картини, любимият чаен сервиз на майка й, любимият й тиган, — с които Хети трябваше да превърне тази ергенска къща в дом за Майкъл и себе си.