— Как е мама? Ще се оправи ли?
Хети се принуди да посрещне погледа му, без да сведе очи.
— Не знам, Самюъл. Знам, че е уморена, но доктор Райан и баща ти са с нея. Те ще се погрижат за нея.
Ъгълчетата на устата му помръднаха и потрепериха, докато той се опитваше да преглътне напиращите сълзи. Вместо да поеме риска да заговори, момчето се настани на земята на няколко крачки от Хети и сестра си и облегна гръб в масивния дънер. То отказа да се приближи, когато Хети му предложи.
Сърцето на Хети се свиваше от мъка, докато тя гледаше Самюъл, но сега Ана се нуждаеше повече от нея. Хети извади бутилката и внимателно оправи одеялата така, че само очите и носът на бебето останаха навън. При първия допир на гумения биберон до устните й Ана се отдръпна още по-сърдито отпреди.
Хети се опита да я последва, като допираше края на биберона в долната й устна, но бебето постоянно й се изплъзваше, сякаш смяташе биберона за нетърпима обида. След четири безуспешни опита Хети седна на пети и се зачуди какво да направи.
— Изстискайте малко на езика й — подсказа й Самюъл. Той все още седеше на земята, облегнал гръб в дънера, но беше наклонил глава така, че да вижда по-добре какво прави Хети. Изражението на лицето му показваше, че засега не е впечатлен кой знае колко от действията й. — Тя, изглежда, все още не е разбрала, че това е храна, така че трябва да й покажете.
— О — каза Хети. Тя постави върха на биберона срещу долните венци на Ана и нежно стисна основата му. — Така ли?
Самюъл се надигна малко и изви врат, за да види по-добре.
— Да, така.
Ана стисна устни, сякаш искаше да възрази, след което се облиза, захапа биберона и започна да суче.
— Стана!
Самюъл се отпусна отново на земята, сви рамене и погледна встрани.
— Да, понякога става.
Биберонът беше твърде голям, а бебето все още твърде малко и крехко, за да суче добре. Първоначално тя подръпваше гумата, след това започна да се бори с нея, сякаш се опитваше да си поеме дъх, а след това отново я засмука. Процесът не беше най-ефикасният, но Ана очевидно поемаше достатъчно храна, за да оцелее. Хети я наблюдаваше удивена от крехкостта и решителността й. Ана Райнър едва ли тежеше повече от два килограма, но беше борец. В противен случай тя едва ли щеше да е доживяла до този ден.
Хети не знаеше колко дълго бе наблюдавала Ана, преди да усети присъствието на Самюъл. Той все още седеше облегнат в дънера, кръстосал крака пред тялото си, скръстил ръце върху коленете си. Като малко щурче в края на лятото. Хети изпита съчувствие към момчето, което трябваше да порасне толкова бързо.
— Много смело беше да дойдеш в града — каза тя.
Той се намръщи и сви рамене.
— Аз не съм бебе. Пък и татко поиска да го направя. Заради мама.
— Според мен майка ти е много щастлива, че има син като теб. Когато се запознах с нея, видях колко много се гордее с теб заради всичко, което си направил, за да й помогнеш.
Самюъл вдигна очи и я погледна тревожно.
Преди момчето да успее да каже нещо, Майкъл излезе от палатката и тръгна към тях. Хети не можа да прочете нито задоволство, нито тревога на лицето му, но Самюъл се изви и се втренчи в Майкъл с толкова тревожен и проницателен поглед, че Хети се изненада, когато Майкъл не потрепна от силата му.
Той, изглежда, не бе забелязал нищо. Дори не погледна към момчето, а застана до Хети и започна да гледа как Ана суче.
Хети хвърли един поглед на Самюъл. Той не сваляше поглед от Майкъл и на лицето му се четеше огромна тревога.
— Тя се справя по-добре отколкото очаквах — каза Майкъл след малко.
— Имате предвид… мама? — Последната дума съдържаше всички надежди и страхове, които можеше да изпита едно осемгодишно момче. Майкъл погледна Самюъл за секунда и отмести поглед.
— Сестра ти — каза той най-сетне. — Сестра ти се справя по-добре, отколкото очаквах.
Хети забеляза краткия поглед. Тя погледна към Самюъл, който беше толкова малък и уплашен; след това към Майкъл, който стоеше толкова висок, напрегнат и неподвижен до нея. Внезапно разбра.
„Той се страхува! — помисли си тя. — Страхува се за Самюъл и за себе си. Страхува се, че ще загуби Рут Райнър и не знае как да каже това на момчето. Той не знае как да се справи със страха на Самюъл, защото никога не е успял да се справи със собствените си страхове.“
Майкъл се бе отдалечил от пациентите си не защото не бе искал да се занимава с проблемите им, а защото ги приемаше твърде лично, защото не беше способен да раздели лекаря, на когото се налагаше да се изправя срещу неприятни истини, от мъжа, който трябваше да живее с тези истини… и който страдаше от това.
Някакъв лек шум я извади от мислите й и я върна към бебето. Ана беше заспала с уста, пълна с мляко. От ъгълчето на устата й се проточваше бяло ручейче. Бебето се обърна на една страна, измляска доволно няколко пъти и заспа още по-дълбоко.