Майкъл изчака достатъчно дълго, за да се увери, че Рут не е пострадала от преместването, след което се отправи в посока, противоположна на мястото, на което седеше Самюъл, решен да вземе коня и двуколката си и да се махне, тъй като тук вече нямаше какво да прави.
Хети помогна на госпожа Райнър да се настани удобно, след което оправи леглото на момчето. Нямаше какво друго да направи. Тази сутрин една съседка беше оставила купа с бульон, Ана беше нахранена и спеше доволно в чекмеджето си пред печката, а господин Райнър се беше настанил на един стол до леглото на жена си, бе хванал ръката й в своята и се бе втренчил в бледото й лице. Въпреки че Хети не правеше никакво усилие да пази тишина, той дори не я погледна, докато тя оправяше одеялата на леглото на Самюъл.
Хети се обърна и се отдалечи.
Когато бяха извадили леглото на Самюъл от каруцата, тя бе забелязала пръснатите по земята хапчета и смачканата торбичка, която вятърът беше долепил до колелото на каруцата. Тази гледка, начинът, по който Самюъл гледаше да не я забелязва, бързината, с която Майкъл се наведе, за да вдигне торбичката и да я прибере в джоба си, й бяха казали всичко, което трябваше да знае за провала на малкия си план.
Тя бе искала да помогне — само това! — но с намесата си беше успяла само да отдалечи момчето и Майкъл още повече.
Осъзнаването на грешката й я измъчваше. Какво още не беше разбрала? Колко други неща щеше да обърне към по-зле, като се месеше, пък било то и с добри намерения?
На земята до далечния край на палатката се виждаше дървена кофа, пълна наполовина с вода. Самюъл я беше донесъл от реката. Пясъкът вече се беше утаил на дъното на кофата; след дългия престой на слънцето водата беше изненадващо топла. Хети загреба една чаша и наплиска ръцете и лицето си, за да измие потта и праха от тях, след което се избърса с една стара кърпа, която беше закачена да съхне на един кол. Тя се опита да не мисли за горещата вана, на която се беше наслаждавала… не беше ли същата сутрин?
Майкъл вече беше впрегнал коня в двуколката и я чакаше, готов да тръгне всеки момент. Тя го виждаше с ъгълчето на окото си как стои изправен неподвижно с мрачно лице.
Хети се изправи, без да обръща внимание на Майкъл, и разтърка схванатите мускули на гърба си. Тя свали навитите си ръкави и ги закопча на китките, след което закопча и трите копчета на яката си.
Беше уморена, гладна и мръсна, но въпреки това не й се искаше да си тръгва. Мисълта за пътуването обратно към Колорадо Спрингс с Майкъл, който беше в мрачно и мълчаливо настроение, й се струваше непоносима точно сега.
— Хети?
Майкъл я викаше. Той стоеше до главата на коня, сложил едната си ръка на бедрото, и очевидно гореше от нетърпение да си тръгне. Хети се обърна неохотно и му махна, за да му покаже, че идва.
Преди това обаче трябваше да се сбогува със Самюъл.
Момчето дори не вдигна глава, когато Хети се приближи към него. То седеше близо до козата и я галеше, сякаш черпеше сили от топлината на животното. Козата нямаше нищо против. Тя късаше със зъби изсъхналата трева и я дъвчеше бавно.
— Самюъл — каза Хети и коленичи до него. — Аз си тръгвам.
Той кимна учтиво, но отказа да я погледне.
— Аз… аз само исках да ти кажа, че съм ти оправила леглото, но баща ти каза, че ако не ти харесва да спиш навън, можеш да спиш в палатката с Ана, а той ще спи при майка ти.
— Искам да бъда с мама — отвърна момчето. Упоритото изражение на лицето му показваше, че Самюъл е готов да се сбие с всеки, който се опита да му попречи. Хети го потупа по рамото.
— Тя също се радва, че ще бъдеш с нея.
Той отблъсна ръката й.
— Ще ти кажа, когато господин Майзнер свърши превода на рецептите, става ли? — Тя търсеше какво да му каже, но не можеше да понесе мисълта да се раздели с него по този начин. — Следващия път, когато дойдеш в града, мога да те заведа при него. Сигурна съм, че ще го харесаш. Знам, че той ще те хареса.
Никакъв отговор.
— И може би ще можем да… о, не знам. Можем да отидем да изпием по една шоколадова сода в аптеката на Фиск! Какво ще кажеш за това?
Този път момчето се намръщи, след което й кимна колебливо.