— Майкъл! Чуй ме! — Тя сграбчи ръката му и я разтърси. — Осъзнаваш ли какво говориш?
— Разбира се, че осъзнавам какво казвам! И това са все неща, които не бих изрекъл, ако ти не беше тук!
— Не! Твърдиш, че за всичко си виновен ти. Е, да, но не си! Не си! Защо винаги смяташ, че ти трябва да си отговорен за всичко? За кого се мислиш изобщо? За господ ли?
Последните й думи го накараха да обърне рязко глава към нея.
— Не, не се мисля за господ! Защото ако бях, със сигурност щях да си свърша по-добре работата!
С тези думи той накара коня да завие и отказа да продума, докато не спря двуколката пред къщата си.
Въпреки възраженията на Хети, Майкъл настоя да я остави там. След минута Хети се предаде, тъй като знаеше, че няма да спечели нищо, ако се кара с него или настоява твърдоглаво да го придружи до конюшнята.
Пък и без това имаше много неща, които тя трябваше да свърши, преди Майкъл да се върне. Да запали лампите, да сготви вечерята. Можеше да направи кафе и да запали бойлера. Всички тези неща, колкото и прости да бяха, щяха да помогнат на Майкъл да се почувства по-удобно, когато се прибереше.
Изпрати я до входната врата, отвори я и влезе вътре, за да запали лампите. Не погледна Хети, не й каза нищо и веднага щом свърши, се обърна, излезе от къщата и затвори зад себе си.
Глава шестнадесета
Вечеряха мълчаливо — шунка и боб с препечени филии хляб. Друга храна в къщата нямаше. Докато нареждаше масата, Хети бе вдигнала малкото бурканче със сладко, но бързо го бе оставила обратно на полицата.
Майкъл седеше срещу нея като истинско въплъщение на тишината. Черната му коса беше разрешена, веждите му — свъсени, а по брадичката и бузите му се виждаха тъмни сенки. Пръстите на Хети я засърбяваха при мисълта как брадата му щеше да одраска кожата й, ако тя сложеше ръка върху бузата му, както бе драскала миналата нощ по шията, гърдите и стомаха й.
Мисълта за това я изпълни с топлина и тя почувства тъпа болка, която правеше седенето върху твърдия стол истинско мъчение. С болката дойде и усещането за пространството около нея, за стените и за леглото, което беше постлано с чисти чаршафи и възглавници, които бързо потъваха под тежестта на главата й… и неговата.
Хети остави вилицата си на масата и се вслуша в тихото съскане на газовите лампи и лекото дрънчене на вилицата на Майкъл по чинията му. Къщата сякаш започна да се стеснява, докато останаха само те двамата и масата между тях и Хети си помисли, че почти може да се пресегне през нея и да го докосне, за да добие увереност от неговата топлина и сила.
Бяха объркани от умората, чувството за вина и тревогите, които бяха изпитали през този ден, и затова се бяха скарали, но скарването им не беше заради тях, не заради онова, което ги свързваше от много години, дълго преди изобщо да си бяха помислили за сватби и разрешения за брак.
Хети си повтаряше неспирно това и се опитваше да не обръща внимание на Майкъл, който бе отдал цялото внимание на чинията си.
Той беше закопчал ризата си, бе завързал вратовръзката си и бе облякъл жилетката и сакото си, преди да напусне поляната, на която се намираше лагерът на семейство Райнър. Ако не бяха разрешената му коса и наболата му брада, той можеше да бъде взет за уважаван лекар, който току-що се е върнал от посещение при пациент, изморен и изгладнял след един тежък и дълъг работен ден.
Но Хети знаеше, че под фасадата се криеха измачкана и мръсна риза и едно силно мъжко тяло, което я караше да си представя картини, които изобщо не бяха прилични.
Спомни си миризмата му, която я бе заобиколила, когато Хети го бе сграбчила за ръкава на ризата му и го бе разтърсила, влажните му къдрици и топлината на тялото му под ръцете си.
Тогава тя го беше разтърсила. Сега обаче това беше последното нещо, което й се искаше да направи с него.
Когато запали бойлера в банята, преди Майкъл да се бе върнал от конюшнята, тя хвърли един поглед на голямата желязна вана. Въпреки че да се къпе по два пъти на ден си беше чисто разточителство, си бе помислила, че иска да се изкъпе и че Майкъл сигурно би искал също да се изкъпе и внезапно двете мисли се бяха слели в най-шокиращата — и изкушаваща — идея, която някога й беше минавала през ума.
Хети свали очи от Майкъл и се втренчи в чинията си.
Идеята й беше смехотворна. И абсолютно неприлична.
Невероятно изкушаваща идея беше двамата да се изкъпят заедно и да измият не само мръсотията, но и тревожните чувства. Да започнат нощта на чисто, освободени от напрежението, което беше създало между тях скарването им.
Но как трябваше да му предложи това? Как можеше да събори мрачната стена на мълчанието, която Майкъл нарочно беше издигнал между тях?