Хети се загледа в него изпод вежди.
В мига, в който той се бе върнал от конюшнята и не я беше целунал, бе разбрала, че е решил да обвини себе си за всичко, което се беше случило този ден — изгонването й от пансиона, неспособността си да се разбере със Самюъл, пристъпът на Рут и… и всичко друго от последните два часа, за което решеше да се самообвини.
Списъкът беше доста дълъг, но Хети не се съмняваше, че Майкъл щеше да направи всичко по силите си, за да се измъчва по всяка точка от него. И ако тя не можеше да го накара да я целуне, то как тогава щеше успее да го убеди да се изкъпят заедно?
Може би щеше да бъде по-лесно, ако се беше научила да флиртува или имаше по-голям опит в прелъстяването на мъжете, но тя беше начинаеща и в двете. Отношенията им винаги бяха толкова честни и открити, че тя никога не бе чувствала нужда от едното или другото.
Сега й се искаше да има опит и в двете, а може би и в още нещо.
Хети премести чинията си встрани и внезапно бе обзета от тревога. Никога не беше изпитвала нужда да флиртува или да прелъстява, но и Майкъл никога досега не беше носил отговорностите, с които се бе натоварил в момента — за нея, за себе си, за пациентите си.
Дали пък тя не грешеше, като си мислеше, че животът е много по-прост, отколкото всички се опитват да го изкарат? Дали не беше малоумна или сляпа, като вярваше, че дори в мрачната несигурност на работата на Майкъл трябваше да има някаква радост?
А може би това, че се чувстваше толкова… толкова объркана, се дължеше на нейната умора и на тревогите й?
Някакво металическо скърцане привлече вниманието на Хети. Тя погледна към Майкъл и видя, че той прокарва безцелно вилицата си по празната чиния, сякаш очакваше някое изгубено бобено зърно да се появи изневиделица. Докато през главата й бяха преминавали похотливи мисли, той бе унищожавал методично вечерята си.
— Искаш ли още?
Главата му се повдигна рязко и очите му се втренчиха в нейните, сякаш Майкъл я принуждаваше мислите си да се върнат обратно в настоящето.
— Какво?
— Попитах дали искаш допълнително — повтори търпеливо Хети. — Искаш ли още храна?
Майкъл сви вежди, като че ли беше раздразнен от усилието, което му беше необходимо да се концентрира върху думите й.
— Не. — Той поклати глава. — Не, благодаря. Вечерята беше добра.
Хети не можа да се въздържи да не се изсмее.
— Лъжец! Ти или не си обърнал никакво внимание, или готварските ти умения са по-лоши, отколкото съм си мислила.
Майкъл се изчерви, но усмивката му беше подигравателна и насочена към самия него.
— По малко и от двете, страхувам се. Някой ден можеш да питаш госпожа Айвс, старата дама, която живее в синята къща до моята, как готвя варени картофи.
По този начин той заобикаляше темата, върху която се беше замислил, и това не убягна от вниманието на Хети. Тя се вгледа в него, като се чудеше дали да го попита или да забрави за това.
Майкъл не й даде възможност да опита. Той се намръщи на чинията си, след което остави вилицата си на масата и бутна двата прибора настрани.
— Тревожех се за госпожа Спенсър — призна той неохотно. — За онова, което тя може да разправя.
— Че на кого му пука какво говори тя? — тросна се в отговор Хети, ядосана от споменаването на името на съдържателката на пансиона. — Тя е просто една стара клюкарка, която си няма друга работа, освен да…
— Тя е една уважавана дама в обществото, Хети. Тя е жена, която може да направи живота ти доста неприятен, ако започне да разправя разни клюки наляво-надясно… за нас.
— Искаш да кажеш — за мен.
— Точно така, за теб. — От мен се очаква да бъда почтен човек, но ако прекрача разделителната линия, никой няма да забележи това. Ако обаче ти прекрачиш линията…
И двамата много добре знаеха какво има предвид той и не беше нужно Майкъл да довършва мисълта си.
— Майкъл, ние вече обсъдихме това, ако не си забравил. — Все едно, че говореше на масата пред себе си; Майкъл не й обърна никакво внимание.
— Мислех си за нещо.
— Майкъл…
— Твърде късно е да ти намерим къде да пренощуваш тази вечер, но госпожа Скогинс може да има свободна стая.
Той се опитваше да се владее с усилие. Хети усещаше това по гласа му, по стиснатите му устни, по напрежението в раменете му.
— Или пък госпожа Фиск. Тяхната къща е малка, но в нея живеят само тя и съпругът й и…
— Ти се шегуваш! Нали?
— … имат една допълнителна спалня. От друга страна, госпожа Скогинс вероятно може да се възползва от малко помощ, докато семейство Ланиън живеят при нея. Няма да бъде за дълго, само докато…
— Майкъл! — Хети стовари ръце върху масата толкова силно, че чашите издрънчаха. — Ще ме изслушаш ли?