Той млъкна. Хети обаче не беше съвсем сигурна, че възнамерява да я изслуша.
— Няма да се преместя нито при госпожа Скогинс, нито при госпожа Фиск. Няма да отида в хотел или в друг пансион, нито пък някъде другаде, освен в леглото ти. Заедно с теб. Веднага.
Тя стана, осъзнала внезапно силната си нужда и че не знаеше какво трябваше да направи сега. Много по-лесно беше да се хвърли в ръцете на един мъж, ако не ги делеше някаква кухненска маса.
За миг тя се олюля леко задъхана. След това възстанови равновесие и тръгна край масата към него.
Когато Майкъл стана от стола си, всяка фибра на тялото му излъчваше гняв. Погледът му се втренчи в Хети, но в него не се виждаше топлина. Хети се препъна, след това спря на място, достатъчно близо до него, за да може той да я прегърне… ако пожелаеше.
Майкъл не помръдна. Ръцете висяха отпуснати до бедрата му. Тялото му сякаш трепереше като струна, но това може би се дължеше на светлината.
Хети се напрегна и пое дълбоко дъх. Погледът му не изпускаше нейния.
На Майкъл щеше да му бъде толкова лесно да протегне ръка и да докосне ръкава на Хети. Да прошепне името й. Само това.
Но той затвори очи и отметна глава назад. Тя беше съвсем сигурна, че той трепереше, но не можеше да каже дали от тревога или от гняв.
Хети бе обзета от силен гняв. Можеше да разбере колебанието му от предишната нощ, но не и сега.
Миналата нощ тя бе отишла при него, тъй като бе имала нужда от топлината и силата му също толкова, колкото и Майкъл бе имал нужда от нея.
Тази вечер…
Тази вечер беше негов ред. Тази вечер той трябваше да дойде при нея.
Изпълнена с решителност, тя протегна ръка и докосна ръкава му. Той се дръпна, сякаш го беше ударила, и очите му се отвориха и се втренчиха в нейните.
Хети посрещна погледа му, без да мигне.
— Откакто пристигнах тук, Майкъл, ти постоянно ме отбягваш и ме отблъскваш — направо забравяш за мен, за бога! И всеки път, когато това се случи, аз се опитвам да те разбера, да те извиня и да се съобразя с теб. — Тя повдигна брадичката си малко по-високо. — Е, не и тази вечер. Тази вечер смятам да си легна. Искам да споделя леглото си с теб и знам — знам — че и ти искаш това. Но това зависи само от теб. От теб, Майкъл, а не от мен. Тази вечер ти ще трябва да се съобразиш с мен.
С тези думи тя се обърна и излезе от кухнята с високо вдигната глава.
Също както предишната нощ, Майкъл седеше на ръба на кушетката с наведена глава, подпрял ръце на бедрата си, и се опитваше да не се вслушва в звуците, които издаваше Хети, докато се приготвяше да си легне.
Тази вечер това беше още по-непосилно за него, отколкото миналата нощ. Тази вечер той вече знаеше тайни, които не бе знаел досега — сладки, редки съкровища, които го подлудяваха сега, когато ги притежаваше.
Тялото му беше залято от топла вълна. Пръстите му се забиха неволно в мускулите на бедрата му от силата на усещането.
Той нямаше да мисли за тези съкровища. Нямаше да се вслушва в стъпките, в звуците на отварящите се и затварящите се врати, в тихото скърцане на дъските на пода, на пантите на вратите и на леглото. Нямаше да влошава още повече нещата, като се опитва да си представи какво прави Хети, когато шумовете престанат.
Тялото му обаче го предаде. Слухът му беше изострен толкова много, а мислите му бяха толкова измъчващо похотливи, че той не можеше да ги изключи колкото и да се опитваше.
Миналата нощ, докато се бе потопил в безопасността на работата си, Майкъл бе намерил куража да устои на изкушението — заради Хети. След това тя бе дошла при него, бе го целунала и всичките му храбри намерения се бяха стопили като пролетен сняг.
Е, тази вечер това нямаше да се случи. Той беше създал достатъчно неприятности за един ден. Мисълта, че Хети е била подложена на обиди и изгонена от пансиона само защото той не бе проявил достатъчно сила и воля да й намери по-добро място, където да отседне, го караше да се черви от срам.
Ако ставаше въпрос само за клюките, щеше да му бъде по-лесно, защото една бърза сватба щеше да накара злите езици да млъкнат. Станалото си беше станало. Дори ако не бяха спали заедно, всички щяха да си мислят противното.
Само че не ставаше дума само за клюките.
Ставаше дума за това колко още можеше да навреди на Хети, ако се предадеше пред нейния ултиматум и собственото си желание.
Майкъл се втренчи в тъмнината на кабинета си. Той изобщо не беше сигурен, че можеше да й навреди по някакъв начин, но не смееше да се опита да разбере. Не бе очаквал, че разговорът му със Самюъл ще завърши толкова катастрофално и затова бе оставил Хети да го убеди, че трябва да говори с момчето въпреки съмненията си.