Е, Хети нямаше да успее да го убеди в нищо повече. Не и тази вечер. Не и сега. Без значение какво щеше да опита.
Хети се ширеше върху две възглавници, но въпреки това тясното легло не й се струваше много удобно. Миналата нощ поне мирисът на Майкъл бе останал по възглавниците, едновременно успокояващ и възбуждащ. Тази вечер чаршафите миришеха на сапун и слънце и на нищо друго. Това не й се струваше честно.
Тя се беше изкъпала, но съжаляваше за това. Усещането от допира на грубата гъба, плъзгането на мокрия сапун и водата не бяха достатъчно добри заместители на докосването на Майкъл.
Той нямаше да дойде при нея тази вечер. Хети го беше предизвикала и той бе отказал да приеме предизвикателството й. Майкъл сигурно вече или беше заспал върху неудобната си кушетка, или отново се беше привел над тетрадките си и я бе изхвърлил от живота си, за да може да се заобиколи с проклетата медицинска наука, на която се беше посветил.
Е, тази вечер тя не възнамеряваше да го спасява, без значение колко много щеше да страда от това или колко самотна и празна й се струваше спалнята без него.
Телефонът събуди Хети както предишната сутрин. Тя се измъкна от бездната на лошите сънища и се върна към реалността като уморен миньор, който излиза от мината след тежък ден. Изминалата нощ се беше оказала една от най-неприятните в целия й живот.
Утринното слънце влизаше през прозореца и заливаше с лъчите си стаята. Хети се намръщи на светлината, премигна и огледа спалнята.
Миналата нощ бе оставила вратата отворена за всеки случай, но по някое време Майкъл я беше затворил. Сега тя представляваше преграда, която заглушаваше разговора му, и Хети не можеше да различи какво казва той по телефона. Не че това имаше някакво значение. Тя не се съмняваше, че обаждането беше поредното му извинение да я изостави тук, докато си върши работата, без да се притеснява от присъствието й.
Хети остана да лежи замислена в леглото. Нямаше как да спре Майкъл да излезе от къщата, но можеше да направи така, че денят му да не бъде толкова лек и безпроблемен, колкото той без съмнение се надяваше да бъде.
Тя отметна завивките и спусна крака на пода.
С надеждата, че Майкъл може да се предаде, Хети бе разпуснала косата си и бе облякла една от най-красивите си нощници — неприлично прозрачна муселинова нощница, украсена с дантели и красива бродерия по маншетите. Нощницата я покриваше от главата до петите, но на подходяща светлина не скриваше абсолютно нищо. С пусната свободно върху раменете си коса и облечена в дреха, под която тялото й се виждаше на фона на слънчевата светлина зад нея, тя трябваше да бъде толкова възбуждаща гледка, че да вземе ума дори на най-заклетия светец.
Хети реши, че трябва да покаже на Майкъл какво беше изпуснал миналата нощ. Тя прекоси стаята и отвори вратата.
Майкъл стоеше в коридора, обърнал гръб към вратата на спалнята, подпрял едното си рамо на стената до телефона, заслушан внимателно в събеседника си от другата страна на линията. Той беше обут в панталони и облечен в колосана бяла риза, но още не беше облякъл жилетката и сакото си. Тирантите му се спускаха по извивката на гърба му, след което се разделяха по средата във формата на буквата Y и караха ризата му да се издува и да подчертава стройните му бедра и широките му рамене.
При тази гледка Хети затаи дъх и чувствителното място между краката й бе обляно от горещина.
Звукът от отварянето на вратата на спалнята накара Майкъл да се напрегне леко. Той погледна през рамо към Хети, без да сваля черната слушалка от ухото си.
Един поглед беше достатъчен, за да го накара да замръзне на мястото си. Очите му се разшириха, челюстта му увисна и за миг Хети се уплаши, че сърцето му може да спре да бие.
Тя се усмихна с най-сладката си и невинна усмивка.
— Добро утро — каза тя и се протегна. Докато извиваше тялото си нагоре, Хети успя да отвори вратата още по-широко, така че пред слънчевата светлина не остана никаква преграда, освен платът на нощницата й.
Като някаква стара кукла на конци Майкъл се изправи и се обърна с лице към нея.
Той дишаше учестено и неравномерно, ако можеше да се съди по бързото издигане и спускане на гръдния му кош. Дори от това разстояние Хети успя да забележи, че очите му се отварят по-широко.
Тя се протегна отново, като изви гръб, и отметна рамене назад, докато коремът и гърдите й не се допряха плътно до плата на нощницата й. След това се размърда леко и вдигна ръце над главата си, оставяйки пръстите си да преминат през косата й така, че тежките къдрици се разпиляха по ръцете и раменете й. Напрежението в мускулите й беше голямо, но не бе и наполовина толкова удовлетворяващо колкото замаяното изражение на лицето на Майкъл.