Хети не можа да се въздържи да не се усмихне. Той беше толкова погълнат от работата си и дори не беше забелязал, че следобедното слънце бързо си отива.
Тихо, за да не го стресне, тя каза:
— Няма ли да ти бъде по-лесно, ако запалиш лампите, за да можеш поне да виждаш какво правиш?
Майкъл се изправи рязко и пусна частта, която държеше.
— По дяволите, Хети! Виж какво направих заради теб! И къде беше, по дяволите? Имаш ли представа откога те чакам?
— Благодаря, ти също ми липсваше — отвърна тя, като сдържаше смеха си с усилие. — Забеляза ли, че изпусна дреболийката, която държеше?
— Забелязах! — Той се намръщи, след което се пъхна под масата, за да вдигне изтърваната част.
Хети се настани на стола до Майкъл.
— Какво е това, върху което работиш?
Той се появи изпод масата със зачервено лице.
— Това — каза той, втренчен ядосано в конструкцията — е универсален мултинебуларен изпарител.
— Разбирам — каза предпазливо Хети. Тя огледа внимателно нещото. — Не искам да бъда груба — добави тя след малко, — но какво представлява това?
Майкъл хвърли частта върху масата и вдигна една брошура.
— Това е най-успешното лекарство, което някога е било изнамирано за болести на дихателните пътища и слуховия апарат. Следователно то трябва да се притежава от всеки лекар, който се занимава с болести на дихателните органи и средното ухо.
— О! — каза Хети.
— Това е също така едно от най-големите и най-скъпите парчета боклук, които съм виждал през живота си — добави Майкъл и захвърли брошурата.
— А това какво е? — поинтересува се Хети и посочи към едно грубо, окъсано парче плат, което беше захвърлено в единия край на масата.
— Това са чаршафи от кора на смърч — изрецитира той, — които помагат на болните от туберкулоза, астма и други подобни инфекции на белите дробове.
— Наистина ли? — Хети огледа със съмнение грубия плат. — Не ми изглеждат твърде удобни.
— Вероятно не са, а и аз не мисля, че ползата от тях е по-голяма от тази от изпарителя. Един колега ми ги изпрати — добави Майкъл, преди тя да отвори уста, за да го попита. — Мислел, че може би ще се заинтересувам.
— Но ти не се интересуваш.
Той се намръщи на нея вместо на изпарителя, но Хети усети, че лошото му настроение бързо изчезваше.
— Това беше някакво занимание, с което да си запълня времето, докато те чакам.
Това беше пролуката, която Хети очакваше.
— Майкъл, случи се нещо наистина прекрасно! Госпожа Скогинс нае Робърт — господин Райнър! — за пазач на имота й извън града!
Майкъл се намръщи.
— Какво? Знам, че той си търсеше работа, но…
— И не е само това! Те ще имат къща със спалня и много прозорци, така че на Рут няма да й се налага да спи в онзи ужасен заслон, а и към къщата има кладенец, което означава, че повече няма да им се налага да пият мътната вода от реката. Робърт казва, че къщата е дори по-близо до града, отколкото е сегашният им лагер. Той отиде да я види, преди да се съгласи да приеме работата. И госпожа Скогинс ще му плаща добра заплата всеки месец. Не много, но тъй като няма да му се налага да плаща за правото да живее там… И така ще бъде близо до Рут, ако тя има нужда от него…
Тогава тя се разсмя доволно. Сутринта беше започнала толкова зле, но в крайна сметка денят се беше оказал ползотворен и тя възнамеряваше да му се наслади докрай.
— Това е прекрасно, Майкъл! Не мислиш ли?
Тя не му даде възможност да й отговори, а се впусна да му разправя за разговора в дома на госпожа Скогинс.
— Когато госпожа Скогинс каза, че иска да говори с Робърт, аз наех една двуколка и отидох да го извикам. Останах с Рут, докато той не се върна. Майкъл, ако знаеш само колко трудно беше да чакам и да се чудя какво е станало. А Рут почти не можеше да говори, толкова беше възбудена от мисълта, че може да има своя къща, вместо да живее в палатка, но и тя също се тревожеше, че може да не се получи нищо. Само че всичко се уреди! Нанасят се утре! Ако, разбира се, според теб това ще бъде добре за малката Ана. А аз ще им помогна, защото на Рут и Ана няма да им бъде лесно да пътуват в двуколката й!
— Хети, Хети! Почакай малко! — възкликна най-накрая Майкъл и вдигна ръце, за да я спре. Изражението на лицето му беше също толкова мрачно, колкото и когато бе гледал изпарителя.
Хети си пое дълбоко дъх и усети как част от светлината изчезва от стаята. По целия път от поляната към града тя си беше представяла как ще протече срещата й с Майкъл, как тя ще му каже добрата новина и той ще започне да се смее и след това ще я вземе на ръце и ще започне да я целува, докато дъхът й не спре, и след това двамата ще танцуват из стаята и…