— Успокой се, докторе. Ако не довършиш онова, което започна тази вечер, няма да получиш въобще твоите двайсет и две години. Споразумението е валидно само ако ми осигуриш измежду Летните хора на тази планета поне един съвършен клон3.
— Запознат съм с условията. — Той завърши имплантацията на трасиращия серум. — Но нали разбирате, че имплантацията на клон при тези условия е не само незаконна, но и в голяма степен непредсказуема. Това е сложна процедура. Шансовете за създаване на клон, който представлява дори приемливо копие на оригиналната личност, не са особено големи дори и при добре контролирани условия, камо ли пък…
— Тогава, колкото повече имплантации извършиш тази нощ, толкова по-добре и за двама ни. Не съм ли права?
— Да, ваше величество — отговори той с чувство на отвращение от себе си. — Предполагам, че сте права. — Той обърна спящата жена по гръб и отново се пресегна към инструментите си.
1
Тук, на Тийумат, където водата е повече от сушата, границата между океана и небето е доста неясна — двете се сливат в едно. От блестящата повърхност на морето водата се изпарява мощно нагоре, за да се излее отново в поройни дъждове. Облаците преминават като вълнение пред лицето на Близнаците, които се отърсват от тях и ги превръщат в дъги. Дузини небесни дъги всеки ден, на които хората отдавна бяха престанали да се възхищават. Вече никой не се спираше в почуда, никой не вдигаше взор нагоре…
— Срамота е — каза неочаквано Муун и натисна силно направляващото гребло.
— Кое е срамота? — попита братовчед й Спаркс и се наведе, за да се предпази от люшналото се платно и ранготът, който едва не го удари по главата. Малката платноходка се стрелна напред като летяща риба.
— Срамота е, че не внимаваш. Какво искаш да направиш, да потънем ли?
Муун се намръщи, очарованието на момента отлетя.
— Или искаш да се удавиш?
— Наполовина вече съм се удавил. Оттам идва цялата беда. — Той се намръщи и погледна към водата. Беше стигнала до глезените. После погледна непромокаемите си ботуши от кожа на морски животни и отново взе раковината. Последната вихрушка беше прогонила доброто му настроение, помисли си Муун, така както бе помела подгизналите кошници с храна. А може би се дължеше на умората. Почти един месец как плуваха по веригата от острови Уиндуърд. А през последната година те бяха стигнали отвъд тях, отвъд морските карти, които познаваха. Бяха поели курс към безбрежната шир на открития океан, към трите острова, които пазеха за себе си светилището на Морето-Майка. Лодката им беше много мъничка за такова пътешествие, а единствените им ориентири бяха звездите и пръчките с кръстчета по тях, посочващи приблизителното местоположение на морските течения. Бяха верни деца на Морето; тика верни, както бяха верни на родните си майки. Отиваха на поклонение и Муун беше сигурна, че То ще ги опази. Двете слънца на Тийумат разкъсаха надвисналите облаци и осветиха подскачащата глава на Спаркс. Внезапният блясък озари червената му коса и рядката му, едва набола брада, а на дъното на лодката се появи сянката на неговото стройно мускулесто тяло. Тя въздъхна, за да сдържи обхваналото я раздразнение, после протегна ръка и докосна с пръсти пламтящата му брада.
— Дъги… говорех за дъгите. Никой не ги цени. Какво ли ще бъде, ако никога повече няма дъги? — Тя отметна назад качулката на пъстрата си мушама и дръпна връзките около врата си. По гърба й се проточиха бели като сняг плитки. Очите й бяха с цвят на мъгла и ахат. Вдигна поглед нагоре и видя небе, забулено в облаци, разкъсани тук-там, за да пропуснат снопове лъчи.
Спаркс захвърли през борда още една раковина, пълна с вода, после вдигна глава, за да проследи нейния поглед. Кожата му, дори и без позлатата на слънцето, беше твърде тъмна за островитянин. Светлите му очи меняха цвета си според цвета на морето; веждите и миглите му бяха почти толкова светли, колкото и нейните.
— Хайде, остави това. Дъги винаги ще има, братовчедке. Докато съществуват те и докато вали дъжд ще има и дъги. Най-обикновена дифракция. Показах ти, че…
Тя страшно мразеше, когато й говореше като техник — когато в гласа му прозвучаваше безсмислено високомерие.
— Известно ми е. Не съм толкова глупава — Муун рязко отметна назад тежката си плитка.
— О-о!
— Предпочитам да слушам обясненията на баба, че дъгата представлява символ на обещанието на богинята за изобилие, вместо приказките на търговеца, според когото това не означава нищо. Както и твоите приказки. Не е ли така, мое звездно дете? Признай си!
3
Клон — група организми, получени от един индивид посредством различни видове извънполово възпроизводство.