Сянката с парализиращия револвер не си губеше времето. Викът се превърна в охкане, когато черната светкавица го удари. Той падна по лице като кукла на конци, които внезапно са отрязани, без да може да опази главата си, и тя изтрака на паважа. Не почувства болка, само тъп удар и парализа на хиляди нервни клетки, което направи тялото му неспособно да реагира. Около гърлото му се затегна метална примка и той чу неприятното хъркане от собственото си задушаване.
Нечий крак го преобърна. Хората сенки се надвесиха над него. Този път той видя ясно техните усмивки, доволни от ужаса, изписан на неговото лице.
— Колко пъти го удари? Изглежда, че се задушава.
— Нека се задуши това топло малко копеле. Увреждането на мозъка няма да подбие цената му на другия свят. — Мъжът, когото беше ударил с глава, избърса кръвта от разцепената си устна.
— Аха, хубавичко е, нали? За него ще получим добра стока на Тсие-пун. — Чу се смях, а върху стомаха си почувства един ботуш, който го натисна. — Продължавай да дишаш, малкия. Само така.
Един от тях коленичи и сложи белезници на безпомощните му ръце. Човекът с окървавеното лице също коленичи до него, извади нещо от джоба си и пъхна в основата му ключ. Появи се пламък, дълъг колкото човешка ръка. С пръстите на другата си ръка отвори устата му и хвана езика му.
— Ще кажеш ли последната си дума, мило момче?
Помощ! Викът му обаче остана безгласен.
5
— Богове, как мразя това дежурство! — полицейската инспекторка Гейа Джеруша Палу Тийон отмести края на късата си червена пелерина от вратата на патрулната кола. Колата — на въздушна възглавница — висеше във въздуха в двора на горния край на булеварда на Карбънкъл.
Нейният сержант я погледна и на лицето му се появи иронична полуусмивка, а белите лунички по тъмното му, изразително лице се изкривиха.
— Да не би да искаш да кажеш, че посещението при кралската особа не ти е особено приятно? — попита той с невинен вид.
— Добре знаеш какво искам да кажа, Гъндалийну — тя дръпна пелерината от рамото си. Под нея се показа сиво-синята й униформа и служебната значка с печата на Хийгемъни. — Искам да кажа, Б.З. — тя направи многозначителен жест, — че мразя да се обличам в някакво подобие на костюм само за да може Снежната кралица да се представя като натоварена да носи някакво космическо бреме.
Гъндалийну потупа светлинния щит на блестящия си шлем. Нейният шлем беше позлатен. Неговият беше бял и той не носеше пелерина.
— Трябва да се радваш, че командирът не те кара да носиш на главата си саксия с цвете, инспектор, за да бъдеш по-впечатляваща… ти трябва да си представителна, когато следиш за спазването на универсалния закон от обожателите на Майката, нали?
— Шибана работа! — Те тръгнаха към масивната врата на парадния вход по светлата мозайка със сложни шарки. В отдалечения край на двора двама Зимни прислужници почистваха мозайката с четки с дълги дръжки. Те непрекъснато стържеха, бършеха и поддържаха идеална чистота. Алабастър? — чудеше се тя, като гледаше надолу и си мислеше за пясък, за топлина, за небе. Тук нямаше нищо от тези неща; никъде в този студен град, където всичко беше като серийно производство, като изработено по калъп. От този двор започваше булевардът, започваше градът, започваше всичко в Карбънкъл. Или — завършваше. Тя видя студеното небе на северните ширини да блести безпомощно над тях отвъд защитните стени.
— И тя нищо не разбира от цялата тази шарада11, както и ние. Единствената полза от всичко това ще е, ако реши, че сме толкова глупави, колкото изглеждаме.
— Да, но какво ще правим с техните примитивни ритуали и суеверия, инспектор? Имам предвид, че тези хора все още вярват в принасянето на човешка жертва, украсяват се с маски и се отдават на оргии по улиците всеки път, когато Съвета идва на посещение…
— А нима вие не празнувате, когато премиер-министърът посещава Кареумов на всеки десет години, за да ви разреши да целувате краката му?
— Не е същото. Той самият е кареумовец — Гъндалийну се изправи, като се пазеше да не се изцапа. — А и нашите празненства са изпълнени с достойнство.
Джеруша се усмихна.
— Всичко е относително. И преди да започнеш да нравиш културни оценки, сержант, заеми се с изучаването на етнографията, за да разбереш истински традициите на този свят. — На лицето й замръзна маска на благоприличие, с което тя му даде да разбере как трябва да се държи пред кралската охрана. Те стояха като истукани — костюмирана имитация на чуждоземна полиция. Огромната, разядена от времето врата се отвори пред нея.
11
Шарада — камерна игра, в която участниците изразяват чрез пантомима дума или фраза, често сричка по сричка, която тяхната група трябва да разгадае.