Кралицата пусна един развеселяващ звук, а Старбък наклони глава към трона. По шлема му заиграха отразени светлини.
— Благодаря ти, инспектор. — Еъриенрод кимна и направи с пръсти любопитно движение. — Ние добре знаем възможностите и ограниченията на твоята чуждоземна техника.
Джеруша премига, невярваща на ушите си, и мълчаливо подаде лъчевия револвер на Старбък.
— Ще съжаляваш за това, кучко — промърмори той така тихо, че само тя го чу. Той дръпна лъчевия револвер от ръката й и се върна на подиума.
Несъзнателно лицето й се сви в гримаса.
— Тогава… с ваше разрешение, ваше величество, ще докладвам за състоянието на престъпността в града през месеца.
Еъриенрод кимна, наведе се напред и сложи ръка на рамото на Старбък, така както се успокоява настръхнало куче. Сановниците започнаха да се разпръскват и да излизат заднишком от залата. Джеруша потисна една усмивка на болезнено съчувствие. Този доклад не беше по-важен от стотиците преди него или от онези след него. Самата тя скоро ще бъде някъде другаде. Тя се пресегна и включи касетофона, закачен на колана й. Чу се гласът на дежурния офицер да съобщава данни за извършени нападения, грабежи, арести и осъдени, брой на чуждоземни и местни престъпници и жертви. Тя слушаше доклада и всичко й се струваше безсмислено, а в ума й отново възникнаха познатите разочарования и съжаления. Безсмислено… всичко това беше безсмислено.
Хийгемъниската полиция представляваше военизирана организация с поделения по всички светове на Хийгемъни със задача да защитава интересите на гражданите, което обикновено включваше защитаване интересите на местните чуждоземни структури на властта. Тук, на Тийумат, с неговото ниско технологично равнище и неголямо население (половината от които едва ли влизаха в сметките на Хийгемъни) полицейските сили бяха само един полк, разположен предимно в района на звездното летище и Карбънкъл.
Дейността на тези сили беше ограничена, орязана, осакатена: разтърваване на биещи се пияници, арестуване на дребни крадци, безкрайно „бърсане на сополиви носове“, докато направо под носа на полицейските сили се извършваше безнаказано най-жестокото престъпление на галактиката и някои от най-жестоките нарушители на хуманността, сътрудници на Хедж, се забавляваха свободно в игралните домове, където се чувстваха като у дома си.
Премиер-министърът символизираше Хийгемъни, но на практика той вече не я контролираше, ако въобще някога я бе контролирал. Икономистите я контролираха. Реалният контрол се извършваше от търговците на едро и дребно, а техният единствен бог бе Печалбата. Имаше много видове търговия и много видове търговци… Джеруша погледна към Старбък, който стоеше отпуснато и нахално отдясно на кралицата: живия символ на странното споразумение на Еъриенрод със силите на тъмнината и светлината, инструмента за тяхното манипулиране. Той беше олицетворение на всичко лошо, продажно и подкупно в човечеството и Карбънкъл.
Престъплението и наказанието на Тийумат — по същество на Кареумов — като един от световете на Хийгемъни, бяха под юрисдикцията на два съда: единия под председателството на местни съдии, избиран от Зимните хора й опиращ се на местни закони, а другия под председателството на чуждоземен Главен съдия, който съдеше чуждоземните по законите на Хийгемъни. Полицията осигуряваше „мливо и за двете воденици“ и според Джеруша жътвата трябваше да е богата. Но Еъриенрод толерираше и дори поощряваше престъпния свят на Хедж, създаваше един вид предверие към ада, неутрална територия, удобна ла портите. Лускед, това надуто подобие на човек и командир, този блюдолизец нямаше куража да застане срещу него. Защо нямаше тя този ранг и поне половината от тези възможности…
— Имаш ли някакви коментари но доклада, инспектор?
Джеруша трепна, почувства се глупаво, като човек, на когото четат мислите. Тя изключи касетофона — приемливо извинение да сведе очи надолу.
— Нямам, ваше величество. — Не такива, които ти би желала да чуеш. Не такива, които биха направили нещата малко по-различни.
— Неофициално, Гейа Джеруша? — гласът на кралицата се промени.
Джеруша вдигна очи и погледна лицето на Еъриенрод, открито и властно, лице на истинска жена, а не маска на кралица.
Тя почти можеше да се довери на това лице… тя почти можеше да повярва, че зад ритуала и измамата стои човешко същество, с което може да се общува… почти. Джеруша погледна към Старбък, застанал до кралицата, нейния довереник, нейния любовник.