Той я погледна, благодарен, че го беше заставила да отиде в чуждоземното полицейско управление, за да даде показания срещу търговците на роби. Спомни си изненадата по лицето на полицайката, която го беше спасила, като го видя да пристъпва прага на управлението. Спаркс въздъхна.
— Наистина ли чуждоземците се готвят да си стегнат багажа и да напуснат Тийумат веднага след Фестивала? Да изоставят всичко онова, което имат тук? Трудно е за вярване.
— Да, почти всички от тях ще си заминат — тя усука един пискюл от златни конци. — Те вече започнаха подготовката, така както и ние нашата. Ако си израсъл тук, щеше да усетиш промените, които стават. Ще те натъжи ли това?
Той вдигна учудено глава, защото не очакваше такъв въпрос.
— Не зная. Всички Летни хора казват, че Промяната е нещо, което трябва да се очаква с нетърпение; че ние ще заемем подобаващото ни място. Мразя начина, но който чуждоземците заслепяват Зимата с хвалби и вземат онова, което си искат, и си мислят, че въобще могат да не се интересуват от нас. — Той стисна медала си. — Но…
— Но и ти си бил заслепен от хвалбите, както и всички ние, Зимните хора. — Тя пусна възела и се опита да тупне Маклин по сребърния й гръб.
— Аз…
Тя се усмихна, като го наблюдаваше с третото си око.
— Какво лошо има в това? Нищо. Ти веднъж ме попита не се ли възмущавам от това, че не мога да напусна нашия свят и да отида другаде, където да излекуват моята слепота. Ти смяташе, че аз трябва да съм недоволна, че вместо да ме излекуват, са ми дали тези сензори — върнали са половината ми зрение, вместо да го възстановят напълно. Ако гледах със съвършено зрение, пак това щях да виждам. Но аз виждам със слепите си очи… и за мен те виждат чудесно.
— Чудесно — Спаркс се опря на стената на работилничката и погледна към улицата. — И след Фестивала край на всичко това.
— Да, последния Фестивал. Чуждоземците ще ни изоставят, а Летните хора отново ще отидат на север и животът, който винаги съм водила, ще престане. Този път изборът на Кралица на деня ще бъде сериозен… маската на Лятната кралица ще бъде последното ми творение.
— Какво ще правиш, след като мине Фестивалът? — Той внезапно разбра, че въпросът беше повече от риторичен.
— Ще започна нов живот — тя затегна един последен възел. — Както всеки друг в Карбънкъл. Затова и се нарича Промяна, нали така? — Тя държеше завършената маска, сякаш я предлагаше на хората, които минаваха по уличката. Видя, че някои от тях гледаха и се усмихваха.
— Защо са те нарекли Фейт? Имам предвид твоите родители.
— Моята майка. Не се ли досещаш? Поради същата причина, поради която тебе са нарекли Спаркс21. Родените от радостта носят специални имена.
— Искаш да кажеш, че преди два Фестивала…
Тя поклати глава.
— Тежко бреме е да носиш такова име през целия си живот. Радвай се, че не ти се налага.
Той се засмя.
— Тежко е да се носи и име Самър22 в Карбънкъл. Тежи като котва, не ми позволява да отида никъде — той отново взе флейтата и я допре до устните си. После я остави и погледна към входа на уличката, където бе настъпило някакво вълнение.
— Какво е това? — Фейт остави маската и инстинктивно присви очи.
— Някой идва по уличката. Някой богат — той различи първо скъпите дрехи, преди да може ясно да види лицата на непознатите, които идваха. Бяха половин дузина жени и мъже, но погледът му се спря на онзи, който вървеше отпред. Богатството на чуждоземното облекло не представляваше нищо в сравнение с лицето й…
— Спаркс? — ръката на Фейт го хвана за лакътя и го стисна.
Той не отговори. Изправи се с чувството, че светът бе изчезнал и той бе останал сам в празното пространство само с…
— Муун!
Тя се спря и му се усмихна приятелски.
— Муун, какво правиш?
Нейната свита го заобиколи, хвана го и го отведе настрана.
— Какво става с теб, момче? Как си позволяваш да се доближаваш до кралицата?
Тя вдигна ръка и направи знак да го оставят.
— Няма нищо, всичко е наред. Вероятно му приличам на някой друг, това е всичко… Нали Спаркс Даунтрейдър Самър?
Всички погледнаха към нея, но ничие недоумение не беше толкова голямо, колкото неговото. Тя беше Муун, тя беше Муун… но и не беше Муун. Той поклати глава. Не Муун. Кралицата… Тогава това беше Снежната кралица, Кралицата на Зимата стоеше пред него. Смутен, малко изплашен, той падна на крака пред нея.