— Какво?… О, добре съм така. Оттук ще замина с някой търговец… в този залив сигурно има стотици търговски кораби!
Залязващите слънца надничаха през облаците и разливаха огън върху водната повърхност. Кораби с всякаква големина пристигаха с приливната вълна. Някои имаха странна форма, която тя не можеше да назове. Някои бяха без мачти. Тя се чудеше дали мачтите им не бяха счупени от буря.
— Знаеш ли, много от корабите на Зимните хора използват двигатели. Голям брой от тях въобще не използват платна. Дали биха те взели на такъв кораб? — неочакваният въпрос на Енгенит я стресна. По време на техния светкавичен полет над морето тя не бе научила много за него освен това, че не обича да говори за себе си. Този директен въпрос относно нейното пътуване й каза повече, отколкото той самият предполагаше.
— Не се страхувам от двигатели. И работата ще бъде същата; има толкова много неща, които човек може да върши на един кораб — Муун се усмихна с надеждата, че казаното от нея е вярно. Тя прекара ръка по студената метална обвивка на въздушния кораб, борейки се с току-що осъзнатата възможност да отиде при Спаркс за по-малко от един ден… Усмивката й помръкна.
— Е, сигурна ли си, че ще намериш кораб, управляван от жени? Някои от Зимните хора са усвоили доста неприятни навици от отрепките на звездното летище.
— Аз не… О-о! — Тя кимна, като си спомни защо баба й я бе предупреждавала да стои далеч от търговските кораби. — Ще се справя с това. — Макар да беше сигурна, че Енгенит е чужденец, той говореше така, сякаш сънародниците му имаха по-малко значение за него, отколкото Зимните или Летните хора. Тя не го попита защо. Вече не се притесняваше от начумерената му физиономия, но не желаеше и да се заблуждава. — Искам да ви благодаря…
Той се намръщи.
— Нямам време за това. И без това вече съм закъснял с половин ден за срещата. Така че…
— Хей, бонбонче, зарежи този старчок и ела да си прекараме хубаво! — един от двамата Зимни хора, които ловяха риба на кея, се доближи до тях и се захили многозначително. Когато се накани да им отговори нещо хапливо, Муун видя, че изражението на лицето му се промени. Той дръпна другаря си на безопасно разстояние и промърмори нещо на ухото на другия. Двамата бързо се отдалечиха, като се обръщаха назад.
— Откъде знаят? — Муун притисна ръце до мушамата си, там, където висеше трилиственикът.
— Какво знаят? — Енгенит все още беше начумерен, а бръчките на лицето му станаха по-дълбоки, докато гледаше как двамата рибари бързо се отдалечават.
— Че съм сибила — тя бръкна в деколтето си и извади окачения на верижка трилиственик.
— Какво си? — той се обърна към нея, сякаш за да се увери лично. После попита припряно: — Защо не ми каза за това?
— Е, аз не… искам да кажа, че…
— Това решава въпроса — той вече не я слушаше. — Ти няма да прекараш нощта тук самичка. С мен не можеш да дойдеш. Елзи ще разбере. — Той я хвана за лакътя и я поведе по паважа към постройките на кея.
— Къде отиваме? Почакайте! — Муун се спъваше след него в безсилен гняв, докато той влизаше в най-близката уличка. Тя видя светлина на върха на един тънък пилон, после видя втори и още много други — огромни свещи без пламък. — Нищо не разбирам — тя понижи тон. — Вярвате ли в богинята?
— Не, но вярвам в теб — той я поведе по тротоара.
— Вие сте чуждоземец!
— Вярно, чуждоземец съм.
— Но аз мислех, че…
— Не ме питай, а върви. Няма нищо чудно в това — той я пусна. Муун продължи да върви с него.
— Тогава не се ли страхувате от мен?
Той поклати глава.
— Само гледай да не паднеш и си одереш коляното, защото ще ми създадеш неприятности. — Тя го погледна глупаво.
Зад тях друг въздушен кораб с отличителните знаци на Хийгемъниската полиция се насочи към пристанищната площадка за кацане. Той обаче не погледна натам и не видя, че този кораб кацна до неговия.
— Къде отиваме? — Муун заобиколи група смеещи се моряци.
— Да видим една приятелка.
— Приятелка? Тя няма ли да е против…
— Това е бизнес, а не удоволствие. Когато отидем там, не забравяй целта, която си си поставила.
Муун сви рамене и пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Сега тя може да наблюдава дъха си, тъй като с настъпването на залеза температурата беше паднала. Муун погледна любопитно фасадите на едноетажните и двуетажни сгради. Тук на едно място имаше повече сгради, отколкото бе виждала някога. С дървена облицовка или хоросанова мазилка те бяха долепени една до друга. Между тях видя някаква временна стена, направена от нещо, което всъщност не беше изсушена глина. Когато минаваха покрай кръчмите, до ушите й достигаше шум и непозната музика.