Някакъв шум в дъното на стаята я накара да отвори очи Погледна към входа и очите й са разшириха от изненада, докато умът й отказваше да възприеме видяното, беше нещо живо, нещо, което се движеше. Стоеше на два крака като човешко същество, но краката му бяха широки и ципести, движението му беше като на морски водорасли, носени от подводно течение. Сиво-зеленото безполово тяло блестеше като намазано с масло Беше голо, като се изключи коланът му, на който висяха предмети с неопределена форма; ръцете му завършваха с една дузина пипала, приличащи на камшик Седефените очи без зеници, втренчени в нея, бяха като очи на морски дух.
Муун стана с пресъхнала уста от звуците, които се опитваше да издаде. Тя постави един стол между себе си и кошмарното същество и се хвана за ножа. При това движение съществото издаде някакъв гърлен звук, побягна към вратата и изчезна от погледа й, преди тя да разбере, че наистина е било в стаята.
На негово място стоеше един мъж, когото никога не бе виждала. На възраст беше малко по-голям от нея с перчем от остра руса коса, паднала над едното му око. Бе облечен в рибарска парка, но на светлината в стаята панталоните му имаха светлозелен цвят.
— Недей да правиш това, млада господарке. Забелязах намеренията ти — той протегна ръка и Муун видя, че държи нещо непознато за нея. — А сега полека го хвърли на пода.
Тя измъкна ножа, без да е сигурна в заплахата. Той протегна нетърпеливо ръка и тя хвърли извития си нож. Мъжът пристъпи напред, наведе се и го вдигна.
— Какво искаш? — попита тя и пискливият й глас подсказа колко беше изплашена.
— Хайде, ела тук, Силки — мъжът погледна към вратата и остави въпросът й без отговор. Чу се нечленоразделно съскане. Мъжът се усмихна развеселен. — Да — каза той, — точно толкова й е приятно да се запознае с теб, колкото и на теб да я намериш тук. Ела и я виж по-добре.
Съществото влезе в стаята, този път предпазливо. Муун вкопчи ръце в животинските глави изрязани върху облегалката на стола. Имаше чувството, че съществото е слязло от семейния им герб.
— Аз… аз нямам никакви нари.
Мъжът я погледна равнодушно и се засмя.
— О-о, разбирам. Тогава в момента сме в еднакво положение. Но не поради една и съща причина. Така че само мирувай и нищо лошо няма да ти се случи.
— Крес! Какво по дяволите става тук? — в стаята също толкова неочаквано влезе трети непознат. Муун видя дребна, закръглена жена със синьо-черна кожа и сребърен кок да пляска от изненада ръце. — Скъпи, ти никога няма да можеш да си уредиш среща с едно момиче, ако си с насочен срещу нея парализиращ револвер — каза тя кротко и без да се усмихва, заразглежда Муун откъм гърба.
Този път русият мъж не се засмя.
— Аз не зная какво знае тя, но тя не трябваше да бъде тук, Елзи.
— Очевидно. Коя си ти, момиче? Какво правиш тук? — въпросите изискваха да отговори любезно, но гласът й беше остър.
— Приятел… аз съм приятел на Енгенит Мироу. Вие да не сте Елзевир, с която той има среща? — като видя, че ще последва отговор, Муун пое инициативата. — Той отиде да ви търси. Можех да отида с него… — тя погледна към вратата.
— Не е било необходимо — жената махна с ръка. Мъжът свали револвера и го пъхна в джоба си, където бе изчезнал и ножът на Муун. Лицата и на двамата малко се успокоиха. — Ще чакаме заедно. — Приличащото на дух същество изсъска един въпрос, който прозвуча почти като човешка реч. — Силки би желал да знае какво го е забавило.
— Повреда в двигателя — отговори Муун механично. Тя прехвърли тежестта на другия си крак, като продължаваше да държи стола помежду им.
— А-а. Това обяснява нещата. — Муун си мислеше, че нещо в гласа на старата жена не беше съвсем както трябва. — Е, не е необходимо, докато чакаме, да стоим прави, нали? Само като си помисля, и започват да ме болят костите. Седни, скъпи, просто ще поседим до огъня и ще се запознаем, докато чакаме той да се върне. Крес, донеси ни малко бира, моля те.
Муун гледаше уплашено как жената и кошмарното същество се приближиха към масата. Но съществото се сви до огнището на разстояние, което му гарантираше, че няма да бъде ритнато, а тялото му блестеше на светлината от огъня. Плоските му пипала опипваха фигурите по огнището с ритмични, хипнотични движения. Някои от пипалата бяха осакатени, деформирани, със следи от стари рани. Жената взе един стол и седна до Муун дружелюбно усмихната. Тя развърза мушамата си, няколко размера по-голяма, и под нея се показа семпла дреха с ярък оранжев цвят, като зеления цвят на панталоните на мъжа.
— Ще извините Силки, загдето не дойде при нас на масата. Страхувам се, че не обича много непознати хора.