В тъмнината влязоха две фигури: един строен, средно висок мъж и една висока, яка жена. И двамата бяха чуждоземци. Бяха облечени в дебело униформено облекло, с шлемове на главите. Държаха парализиращи револвери.
— Полиция! — промърмори Крес, почти без да движи устни. Елзевир вдигна ръка до шията си и придърпа; мушамата над оранжевата си рокля. Тя погледна тъмната си кожа и свали ръка.
— Какво е това? — Муун едва се удържа да не подскочи, когато усети, че Силки се долепи до нея. — Кои са тези?
— Такива, които по-добре да не срещаш — отвърна Елзевир спокойно. Тя вдигна халбата си, преди да погледне към натрапниците. — Е, инспектор! Това е много неочаквано. Тази нощ си доста далеч от дома си.
— Дори не и наполовина толкова далеч, колкото сте вие, предполагам — жената пристъпи напред, като се мъчеше да ги разгледа, все още с револвер в ръка.
— Страхувам се, че не разбирам какво искаш да кажеш — в погледа на Елзевир проблесна сдържано възмущение. — Това е приятелска сбирка на почтени граждани на Хийгемъни. Според мен това ваше нахлуване…
— Спести си словоизлиянията, контрабандистке на техника — жената направи многозначителен жест с револвера си. — Засекли са пристигането на кораба ти. На тази планета вие се намирате нелегално. Освен това ви подозирам във внос на контрабанда. Станете всички и сложете ръцете си зад тила.
Муун замръзна на мястото си, а погледът й шареше от Елзевир към Крес, но те гледаха непознатите. Трилиственикът се вряза в дланта й. Тя побърза да го скрие под мушамата си — положението беше доста сериозно.
Жената, в униформените дрехи забеляза движението и пристъпи напред. Когато дойде по-близо, Муун видя, че начумерената й физиономия се превърна в недоумяваща. Мъжът зад нея започна внимателно да се отмества встрани, докато Елзевир и Крес едновременно станаха. Муун почувства как Елзевир я смушка с лакът и се надигна непохватно, а столът проскърца на пода.
— Сега, Силки! — промърмори Елзевир, като бутна назад Муун, докато извънземното се отдалечи от масата и се насочи към вратата, през която бяха дошли двамата. Муун застана до стената срещу комина и когато револверът на полицайката трепна, Крес грабна халбата от масата и я запрати към осветителното тяло, висящо на гредите. В настъпилата тъмнина се посипаха рой електрически искри.
— След него!
— Б.З.! Задръж го!
— Муун, стой настрана! — Елзевир бутна грубо Муун, която се препъна в стола си и падна върху масата. Зад нея се чу шум и писък. В тъмнината тя видя как полицайката скочи да хване Елзевир за мушамата. Муун грабна другата халба и я стовари с всички сили върху ръката на офицерката. Чу се как дъхът й секна от болка. Елзевир се отскубна и подбра пред себе си Муун към изхода. — Никога, никога не удряй полицай, скъпа моя — каза Елзевир, като дишаше тежко. — И все пак, благодаря. А сега бягай!
Муун изскочи през вратата, премина през една силно осветена стая, после през друга врата и изскочи в тъмната уличка.
— Насам! — извика Крес до нея и посочи наляво. — В онази посока няма изход. Елзи?
— Тук — вратата зад тях се затвори с трясък. — Не приказвай за това, отивай при ЛБ!
Сега всички тичаха. Муун хвана ръката на старата жена, за да я подкрепи. Доста напред тя видя извънземното всред златисточервена звездна светлина да изчезва в някаква сянка. Зад тях вратата шумно се отвори и се чу радостен вик. Изведнъж ръката й до китката се вцепени. Обзелият я страх й даде сила да продължи.
Крес спря там, където беше видяла да изчезва извънземното. Тя видя една позлатена от нощта дъсчена ограда, видя как той се промуши в една дупка от разковани летви. Муун го последва, Като дърпаше Елзевир за ръка и едва не падна-върху един куп дърва, струпани от другата страна на оградата.
— Отивайте при ЛБ! — извика Крес, като махаше възбудено с ръка. — Аз ще се промъкна през дупката.
— Насам — Елзевир я дръпна за рамото и я поведе покрай купчини непотребни неща, довлечени от морето и събрани неизвестно защо. Муун тръгна с нея, като се обръщаше към Крес, който се мъчеше да се измъкне от една дупка, хванал се за покрит с бодли шубрак. Тя видя как той излезе, след което някакви плесенясали корабни платна го закриха от погледа й. Елзевир се препъна в нещо и тя протегна ръка да й помогне.
Точно пред тях, отвъд сянката и окъпания със златна светлина двор, тя видя на бунището диск от корозирал метал. От едната страна зееше отворен люк, от който до земята се простираше рампа.
— Какво е това?
— Светилище — отговори Елзевир задъхана. Те достигнаха до рампата и се качиха на нея. Видяха, че там ги чака Силки.