— Не. Че богинята ще ни избира, а не обратното. — Спаркс отправи поглед към прибоя, после очите му отново се спряха на нейното лице. — Искам да кажа… ами ако Тя избере само един от нас? Какво ще правим тогава?
— Тя ще избере и двама ни! — Муун се усмихна. — Как би могла да постъпи другояче? Ние сме деца на празника — ние сме щастливци.
— И все пак, ако не избере и двамата? — Той неспокойно чоплеше мъха, с който беше запълнена фугата между двете половини на корпуса. Неразделни…, той смръщи вежди. — Никой не те задължава да станеш сибила само защото си преминал теста, нали? Ние можем да се закълнем сега, че ако само един от нас бъде избран, той ще се откаже. Заради другия.
— Заради двамата. — Муун кимна с глава. — Но тя ще избере и двама ни. — Муун никога не се бе съмнявала от онзи момент преди години, че тя ще дойде на това място и ще чуе как богинята я призовава. Това бе съкровеното й желание. И тя се постара Спаркс да споделя същото желание, не позволи безнадеждните му звездни мечти да го отклонят от тяхната обща цел.
Тя протегна ръка и Спаркс я взе навъсено; те разтърсиха кръстосаните си китки. После, преди сами да разберат, се прегърнаха и всичките й съмнения се разсеяха като утринна мъгла.
— Спарки, обичам те… повече от всичко на света. — Тя го целуна и усети солта но устните му. — Нека Морето-Майка ми е свидетел, че цялото ми сърце принадлежи на теб, само на теб, сега и завинаги.
Той повтори казаното ясно и гордо, а после пийнаха морска вода от шепите си, за да скрепят дадения обет.
— След това пътуване никой не може да каже, че сме още много млади за обет. — За първи път се врекоха, когато бяха толкова малки, че едва можеха да говорят. Тогава всички много им се смяха. Но те си бяха верни; оттогава споделяха всичко, включително неизбежните, копнеещи плахи целувки, допира на ръце, тела…
Муун си спомни за приятните минути, прекарани в една скрита пролука между скалите на морския бряг. Топлият и корав камък даваше подслон на морните им тела, които лежаха обхванати от любовна изнемога под ослепителните лъчи на обедното слънце. Сега, както тогава, те отново чувстваха силата на необходимостта, която ги свързваше: топлината, създадена между тях, която задържаше студа на самотата на техния свят, затворен в залива. Сливането на душите, настъпило във върховния момент, беше едно такова пълно, прекрасно изживяване, което нищо друго не би могло да й създаде. Те щяха да влязат заедно в този нов живот, за да принадлежат на техния нов свят така цялостно, както цялостно принадлежат един на друг… Устните на Спаркс докоснаха ухото й. Тя разтвори ръце и отново го прегърна. Лодката, насочена към брега, продължи, без да бъде управлявана.
— Виждаш ли нещо? — попита Спаркс. Той хвърли един последен поглед към лодката, положена здраво върху мидени черупки извън досега на вълните. Отливът все още не беше завършил, но вече беше открил достатъчна площ от мокър пясък, за да могат да изтеглят на брега малката лодка. Една от нимфите беше излязла заедно с тях на брега и сега те милваха плахо мократа й гладка кожа. Никога по-рано не бяха докосвали нимфа. Тя беше голяма колкото него, но два пъти по-тежка.
— Още не… тук! — Той чу гласа на Муун и видя енергичното й ръкомахане. Беше последвала нимфата, която тръгна нагоре по брега. — Тук, покрай рекичката, по пътеката. Трябва да е същата, за която казваше баба.
Той тръгна по стръмния бряг към сладководния поток. Под краката му хрущяха изхвърлени от вълните мидени черупки. Рекичката беше образувала широка лента от червена тиня, прорязана от поточета бистра вода. На края на морския бряг Муун го чакаше да тръгнат нагоре по хълма.
— Нагоре по потока ли ще се движим?
Тя кимна, проследявайки с поглед стръмния склон, покрит с пищна синьо-зелена растителност. Сред нея се извисяваха остри, сурови, червеникави скалисти върхове. Тези острови бяха сравнително млади в мащаба на безвремието на Морето. Те сякаш се простираха до самото небе.
— Изглежда, че се изкачваме. — Той пъхна смутено ръце в джобовете си.
— Да. — Муун бе насочила поглед към нимфата, която се връщаше обратно към морето. Тя още чувстваше допира от нейната гладка козина с тежък косъм. — Още днес ще танцуваме заедно с другите нимфи. — Тя се обърна към него, обхваната от съзнанието за важността на днешния ден. — Е, хайде — подкани го тя нетърпеливо. — Първата стъпка е най-трудната. — Направиха я заедно.