Хари отпи от кока-колата.
— Как се спогаждат Олег и твоят лекар?
— Казва се Матиас — Ракел въздъхна. — Опитват се да се сприятелят, но са доста… различни. Матиас полага много усилия. Олег обаче изобщо не се старае да го улесни.
Новината прониза Хари със сладостната стрела на злорадството.
— Освен това Матиас е доста зает.
— Бях останал с впечатлението, че не искаш приятел-работохолик — отбеляза Хари и веднага съжали за язвителната забележка.
Ракел не се ядоса. Само въздъхна тъжно:
— Хари, никога не съм имала нищо против работата ти. Проблемът беше, че си обсебен от нея. Ти живееш само с мисълта за случаите в полицията, но не защото обичаш професията си или защото се чувстваш отговорен за доброто на обществото. Мотивацията ти не е свързана нито със загриженост, нито с лични амбиции. Води те единствено гневът и жаждата за отмъщение. А това не е правилно, Хари. Не бива да бъде така. Сам знаеш какво се случи.
„Да — помисли си той. — Позволих на болестта си да нахлуе и в твоя дом.“
Той се изкашля:
— А този твой лекар има… здравословна мотивация за работа, така ли?
— Матиас продължава да дава нощни дежурства в пункта за неотложна помощ. Доброволно. Освен това преподава на пълно работно време в Катедрата по анатомия.
— И да не забравяме, че дарява кръв и е член на „Амнести Интърнешънъл“.
— Б-отрицателна е рядка кръвна група, Хари. Доколкото знам, и ти подкрепяш инициативите на организацията — въздъхна Ракел.
Тя разбърка кампарито с оранжевата коктейлна пръчица с кон на върха. Червената течност се плъзна надолу между кубчетата лед. Кошинила.
— Хари?
Нещо в тона ѝ го накара да се стегне в очакване на лоши новини.
— С Матиас възнамеряваме да заживеем заедно. След Коледа.
— Толкова скоро? — Хари прокара пресъхналия език по небцето си в отчаян опит да го навлажни. — Та вие се познавате не повече от година.
— От година и половина. През лятото ще се оженим.
Магнюс Скаре гледаше как топлата вода изтича между пръстите му и потъва в мивката. Как изчезва. Нищо не изчезва, просто се пренася другаде. Вероятно такава беше и съдбата на хората, за които Скаре събираше информация през последните няколко седмици. По молба на Хари. Според него имало нещо гнило. Затова искаше да получи доклада на Скаре преди уикенда. А това означаваше извънредно работно време за Магнюс. Скаре си даваше сметка, че Хари ангажира полицаите с такива дреболии само за да не ги оставя да бездействат в период, когато всички си клатят краката. Отделът за издирване на изчезнали лица към дирекция „Защита на населението“ наброяваше едва трима души и те отказваха да се ровят в стари случаи, защото бяха затрупани с нови сигнали.
Скаре се отправи към кабинета си по пустия коридор. Забеляза, че вратата стои открехната. Странно, беше я затворил плътно, а и вече минаваше девет. Чистачката отдавна бе приключила. Преди две години имаше случай на кражба от кабинетите. Магнюс Скаре дръпна рязко вратата. Катрине Брат, застанала насред стаята, изви глава към него с вдигната вежда, все едно не тя, а той е нахлул неканен в кабинета ѝ. После отново му обърна гръб.
— Исках само да видя нещо — тя обходи стените с поглед.
— Какво да видиш?
Скаре огледа кабинета на свой ред. Стаята не се различаваше от останалите, само дето нямаше прозорци.
— Това е бил неговият кабинет, нали?
— Не те разбирам — смръщи вежди Скаре.
— Тук е работил Хуле. Това е бил неговият кабинет, докато е разследвал серийните убийства в Австралия, нали?
— Сигурно — сви рамене Скаре. — Защо се интересуваш?
— Защо се е преместил в друг кабинет? — Катрине Брат поглади бюрото с ръка.
Магнюс я заобиколи и се отпусна върху стола.
— Тук няма прозорци. Освен това го повишиха в чин старши инспектор.
— Работил е първо с Елен Йелтен, после с Як Халвуршен — продължи Катрине Брат. — И двамата са станали жертва на убийство.
Магнюс Скаре кръстоса ръце на тила си. Новата полицайка безспорно имаше изискан стил. И играеше в по-горна дивизия от неговата. Скаре беше готов да се обзаложи, че мъжът ѝ е шеф на голяма компания и имат много пари. Костюмът ѝ изглеждаше скъп. Но като се загледа по-внимателно в нея, долови лек дефект. Нещо я загрозяваше, само дето Скаре не съумяваше да определи какво точно.
— Дали се е преместил, защото не е издържал да чува постоянно гласовете им в главата си? — попита Катрине Брат и огледа картата на Норвегия върху стената.