Автомобилната колона, навлизаща в тунела, не мърдаше от две минути. Сякаш от цяла вечност.
Полицейското радио веднага отговори на въпроса:
— При изхода от левия тунел до Тосен е станало произшествие. Няма пострадали. Кола на пътна помощ ще пристигне всеки момент.
— Знаете ли какви са колите, които са се блъснали? — попита Хари.
— Леки автомобили с летни гуми — отвърна лаконично носовият глас.
— Когато завали сняг през ноември, винаги настава пълен хаос — отбеляза полицаят на задната седалка.
Хари не отговори. Започна да барабани нервно с пръсти по таблото. Обмисли какви възможности има. Пред него и зад него се точеше гъста върволица от автомобили. Дори да разполагаха с всички сини лампи и сирени на света, полицаите пак нямаше да могат да си проправят път. Да тръгне пеш и да поръча на другия край да го чака патрулка? Дължината на тунела е цели два километра!
В колата настъпи мълчание. Чуваше се само тихото ръмжеше на автомобилни двигатели, работещи на празен ход. Микробусът пред тях се придвижи с един метър, полицаят зад волана на патрулната го последва веднага. Удари спирачка чак когато почти опря задната му броня, защото явно се опасяваше, че ако не шофира достатъчно агресивно, старши инспекторът ще изригне в поредната си гневна тирада. Рязкото спиране разклати двете метални танцьорки на предното стъкло и в притихналото купе се разнесе бодро подрънкване.
Хари пак се сети за Юнас. Откъде му дойде наум точно за сина на Бекер? Защо неговото лице изникна в съзнанието му, докато разговаряше по телефона с Матиас? Някакъв звук събуди спомен за стаята на момчето. Хари прикова поглед в двете поклащащи се танцьорки. Точно така! Сети се откъде му е познат този звук. Не биваше да губи и секунда повече. Или — колкото и да се мъчеше да прогони тази мисъл, тя си проби път — вече нямаше закъде да бърза. Защото беше твърде късно.
Олег крачеше забързано през тъмния коридор в мазето, без да поглежда встрани. Знаеше, че влагата, избила по стените, образува зловещи бели фигури. Затова се мъчеше да се съсредоточи върху задачата си и да изключи съзнанието си за всичко останало. „Не допускай плашещите мисли да те нападнат — съветваше го преди време Хари. — Напълно способен си да преодолееш страха, защото съществува само в главата ти. Просто трябва да бъдеш упорит, да печелиш първо малки битки, да превързваш раните си и пак да се връщаш на бойното поле.“ Олег следваше съвета на Хари. Вече няколко пъти слиза сам в мазето: нали кънките се държат на студено.
Олег дръпна градинския стол и започна да го тътри, защото тишината усилваше безпокойството му. Натисна дръжката на вратата. Наистина беше затворена. Намести облегалката на стола под дръжката и провери дали я е застопорил здраво. Ето така. Изведнъж се вцепени. Какъв беше този звук? Надигна се и погледна през малката шпионка на вратата. Вече не можеше да спре мислите. Те прииждаха неумолимо. Някой стоеше отвън. Прииска му се да хукне обратно, но се насили да остане. Опита се да победи страха с други мисли. Аз съм вътре. В безопасност съм. Пое си дъх. Сърцето му биеше като побесняло в гърдите. Наведе се напред и отново надникна през шпионката. Видя отражението на собственото си лице. Над него обаче стоеше друго, чуждо лице. Изкривено. После видя ръце, ръце на чудовище, които се вдигат. Олег отстъпи ужасен назад. Опря се на нещо и усети как нечии ръце стягат лицето и устата му. Колкото и да му се искаше да вика, не можеше да издаде звук. А искаше, ужасно много искаше да изкрещи, че това чудовище не е от мислите му, а съществува тук, влязло е в къщата. И всички ще умрат.
Останалите двама полицаи го погледнаха с недоумение, докато набираше отново номера на Ракел.
— Взех звука за японска музика, но всъщност е бил вятърен чан. Юнас има такъв в стаята си. Олег — също. Матиас е бил там през цялото време. Той дори ми го каза в прав текст…
— Какво имаш предвид? — осмели се да попита полицаят от задната седалка.
— Думите му бяха „Вкъщи съм.“ Това означава къщата в „Холменколен“. Дори уточни, че се кани да слезе при Олег и Ракел. Трябваше да се сетя веднага. „Холменколен“ се намира над квартал „Туршхов“. Матиас е бил на втория етаж в къщата на Ракел. Затова се е канел да слезе. Налага се незабавно да ги изведем оттам. Хайде, вдигни, дявол да го вземе!
— Може да е далеч от…
— В къщата има четири телефона. Срязал е кабелите. Трябва да стигна дотам, и то веднага!
— Ще изпратим друга кола — предложи шофьорът.