— Не! — възрази Хари. — И без това е твърде късно. Вече няма измъкване. Остава ни само една възможност. Аз.
— Ти?
— Да. Дано и аз съм част от плана му.
— Искаш да кажеш, дано да не си?
— Не. Дано да съм и да ме чака.
Двамата полицаи се спогледаха. Зад тях се чу ръмженето на мотоциклет, който лъкатушеше между спрелите автомобили.
— Дали е така?
— Почти сигурен съм — отвърна Хари, погледна в огледалото за обратно виждане и потърси с очи мотоциклета.
Изобщо не беше сигурен, просто в момента само този отговор криеше известна надежда.
Олег се мъчеше да се отскубне от желязната хватка с всички сили, но замръзна, когато усети хладна стомана до гърлото си.
— Това е скалпел, Олег — обясни чудовището с гласа на Матиас. — Използваме го за рязане на човешки тела. Няма да повярваш колко лесно става.
После чудовището напъха в устата му мръсен парцал и го накара да легне по корем с ръце на гърба. Олег не се подчини веднага и скалпелът се плъзна под ухото му. Момчето усети как по рамото му потече топла струя кръв. Легна по корем върху леденостудения цимент. Чудовището седна върху гърба му. До лицето на Олег падна червена кутия от изолирбанд: онези тънки залепващи се ленти, с които увиват кабели или опаковки на детски играчки. Момчето знаеше от опит колко трудно се махат тези ленти: макар и тънки, те стягат здраво. Матиас омота китките и глезените му. Лентите се впиха в кожата му.
После чудовището го повдигна и пак го пусна. Олег се приземи. Чу се хрущене. Вдигна очи. Намираше се по гръб във фризера. Ледени парченца, отчупили се от стените, се посипаха върху лицето и ръцете му и му причиниха болка. Чудовището стоеше надвесено над него с леко наклонена глава:
— Сбогом — каза то. — Ще се видим на другия бряг. Съвсем скоро.
Капакът се затръшна и пред очите на Олег настъпи непрогледен мрак. Чу се звукът от завъртането на ключа и бързи, отдалечаващи се стъпки. Олег се опита да повдигне език и да избута парцала от устата си. Трябва да диша, да си осигури достатъчно въздух.
Ракел спря да диша. Застанала на прага на спалнята, тя си даваше сметка, че това е дело на човек с болна психика. Кожата ѝ настръхна от гледката, устата ѝ се отвори от ужас, очите ѝ щяха да изхвръкнат от орбитите. Леглото и останалите мебели бяха избутани към стените, а върху паркета личеше прозрачен воден слой, чиято гладкост нарушаваха само капките. Вниманието на Ракел обаче бе приковано изцяло от огромния снежен човек, издигащ се величествено насред стаята.
Цилиндърът върху зловещо усмихнатата глава стигаше почти до тавана.
Когато най-сетне успя да си поеме въздух и кислородът нахлу в мозъка ѝ, тя усети миризмата на мокра вълна и прогизнало дърво и чу шума от топящия се сняг. Ракел настръхна, но не заради ледения полъх от фигурата пред нея, а заради топлината от тялото на мъжа, застанал зад гърба ѝ.
— Не е ли прекрасен? — попита Матиас. — Направих го специално за теб.
— Матиас…
— Шшшт — той обгърна закрилнически шията ѝ с ръка.
Ракел видя скалпела.
— Стига сме говорили, скъпа. Имаме толкова много работа и толкова малко време.
— Защо? Защо?
— Днес е нашият ден, Ракел. Животът, който ни остава, ще изтече бързо. Нека празнуваме, без да си даваме обяснения. Ако обичаш, сложи си ръцете на гърба.
Ракел се подчини. Още не беше чула Олег да се връща от мазето. „Ако задържа Матиас при мен, детето ми може и да се измъкне.“
— Искам да знам защо — настоя тя, а сълзите вече давеха гласа ѝ.
— Защото си развратница.
Усети как нещо тънко и твърдо стегна китките ѝ. Топлият му дъх парна тила ѝ. Устните му, а после и езикът докоснаха кожата ѝ. Тя стисна зъби. Знаеше, че ако се развика, той ще спре. А тя искаше да го забави, да спечели повече време за Олег. Езикът му се плъзна към ухото ѝ и го захапа леко.
— Копелето ти лежи във фризера — прошепна той.
— Олег?
Ракел изгуби напълно самообладание.
— Успокой се, скъпа. Няма да умре от студ.
— Н… нима?
— Дълго преди да настъпи смъртоносно измръзване, копелето ще издъхне от недостиг на кислород. Елементарна математика.
— Матема…
— Изчислил съм го отдавна. Преценил съм всичко.
По лъкатушещите възвишения в „Холменколен“ летеше с бясна скорост мотоциклет. Ревът на двигателя отекваше из целия квартал, а очевидците коментираха, че е пълна лудост да шофираш така върху хлъзгава настилка и е редно на водача да му отнемат свидетелството за правоуправление на мотоциклет. Всъщност водачът изобщо нямаше такова свидетелство.