Хари увеличи скоростта по наклонената площадка към черната дървена къща, но гумите забуксуваха върху снега и мотоциклетът се забави. Той изобщо не се опита да си възвърне контрола над превозното средство, а скочи в движение. Мотоциклетът се спусна по наклона, заби се в едно дърво, преобърна се настрани и задната гума избълва малко сняг, преди двигателят да издъхне.
Тогава Хари почти бе стигнал до стълбите пред входната врата.
По снега не се виждаха следи. Нито отиващи, нито връщащи се от къщата. Извади револвера и изкачи стъпалата на два скока.
Вратата беше отключена. Точно както бе обещал Матиас.
Хари се вмъкна в коридора и първо забеляза широко отворената врата към мазето.
Спря и се ослуша. Чуваше се слабо барабанене. От кухнята? Хари се поколеба. Реши най-напред да провери мазето.
Заслиза по стълбите странично, с насочен напред револвер. Долу спря, та очите му да привикнат с тъмнината. Отново напрегна слух. И сякаш цялото помещение притаи дъх. Забеляза градинския стол под дръжката на вратата. Олег. Погледът му продължи да обхожда мазето. Тъкмо понечи да се върне на горния етаж, когато видя тъмно петно на пода пред фризера. Вода? Приближи се. Сигурно беше дошла от фризера. Хари усмири мислите си, тръгнали бясно в ужасяваща посока, и дръпна капака. Беше заключен. Ключът стоеше отгоре. Ракел никога не го заключваше. Картините от Финьой отново нахлуха в главата му. Без да губи време, Хари завъртя ключа и вдигна капака.
Пред очите му проблесна метал. После усети остра болка в лицето и политна назад. Нож? Падна по гръб между два коша с мръсни дрехи. Някаква фигура се изправи, излезе от фризера и се надвеси над него.
— Полиция! — извика Хари с вдигнат револвер. — Не мърдай!
Фигурата замръзна тъкмо преди да нанесе следващия си удар.
— Х… Хари?
— Олег?
Хари веднага свали оръжието. Видя какво държи момчето в ръка: кънка.
— П… помислих, че Матиас се е върнал — прошепна Олег.
— Той тук ли е?
Хари се изправи.
— Не знам. Каза, че ще се видим съвсем скоро и затова…
— Откъде дойде тази кънка?
В устата си Хари усещаше вкуса на кръв. Напипа срязаната си буза.
— Беше във фризера — обясни Олег с крива усмивка. — Непрекъснато ми се караха, задето ги оставям отвън на стълбите, и накрая реших да ги скрия под пакетите със замразен грах. Мама никога не готви грах.
Олег тръгна след Хари, който вече тичаше нагоре по стълбите.
— Извадих късмет, защото ги бях наострил. Така прерязах лентите. Ключалката не успях да счупя, но пробих две дупки на дъното, за да влиза въздух. Счупих и крушката във фризера, за да не вижда какво държа, ако се върне и ми отвори.
— А топлината от тялото ти е разтопила малко лед ѝ водата е потекла през дупките — заключи Хари.
Озоваха се в коридора. Хари повлече Олег към входната врата, отвори я и му даде знак да излиза.
— У съседите свети. Бягай при тях и не мърдай оттам, докато не дойда да те взема. Разбра ли?
— Не! — възпротиви се Олег. — Мама…
— Чуй ме, момче! В момента най-доброто, което можеш да направиш за нея, е да се махнеш веднага оттук.
— Искам да я намеря!
Хари стисна до болка раменете на Олег и в очите на момчето избиха сълзи.
— Щом ти казвам да бягаш, бягай, идиот такъв! — тихо процеди Хари, а стаеният гняв в гласа му стресна Олег.
Момчето премига изплашено, по бузата му се търколи сълза. После се втурна навън. Мракът и снежната виелица го погълнаха.
Хари веднага извади уоки-токито:
— Тук е Хари. Далеч ли сте?
— До „Гресбанен“. Край — отвърна Гюнар Хаген.
— Вътре съм. Спрете пред къщата, но не влизайте, преди да съм ви казал. Край.
— Прието.
— Край.
Хари тръгна по посока на звука, който идваше от кухнята. На прага спря и забеляза как тънката водна струя се стича от тавана и трескаво барабани по плота на масата. Разтворилият се в нея гипс ѝ придаваше сивкав оттенък. Хари изкачи стълбите до втория етаж на четири скока. Преглъщаше трудно. Огледа дръжката на вратата. Отвън вече се чуваше вой на полицейски сирени. Върху паркета пльосна капка кръв от раната на бузата му.
Пробождане в слепоочието му подсказваше, че тук приключва всичко. В това имаше доста логика. Неведнъж бе стоял така пред същата тази врата, измъчван от угризения, задето се прибира чак на зазоряване въпреки обещанията си да прекара нощта с нея, а вътре Ракел спеше. Хари си спомни познатия сценарий, разигравал се след всяко подобно негово провинение: той натиска внимателно дръжката на вратата, която проскърцва леко и я събужда, тя го поглежда с натежали от сън клепачи, опитва се да го накаже със студенина, но той се мушва под завивките и се притиска към нея. Усеща как съпротивата ѝ отслабва. Тя изсумтява доволно, но не прекалено доволно. Той започва да я гали, да я целува, да я хапе, да проси благоволението ѝ, докато накрая тя се качва върху него и вече няма нищо общо със сънливата кралица. Мърка и стене от удоволствие, едновременно разгорещена и обидена.