Хари стисна дръжката. Дланта му веднага си припомни усещането. Натисна я надолу съвсем предпазливо в очакване да чуе проскърцването. Но нещо се бе променило. Дръжката не потъна с предишната лекота. Дали някой наистина е стегнал пружините? Хари пусна дръжката. Наведе се и надникна през ключалката. Тъмнина. Някой я бе запушил.
— Ракел! — извика той. — Там ли си?
Никакъв отговор. Долепи ухо до вратата. Стори му се, че чу дращене, но не беше сигурен. Пак хвана дръжката. Поколеба се. Пусна я и влезе в банята. Отвори малкия прозорец, промуши горната част на тялото си и се надвеси. Между черните железни решетки пред прозореца на спалнята нахлуваха слънчеви лъчи. Хари стъпи здраво върху вътрешната част на перваза, напрегна мускулите на прасците си и се протегна навън. Пръстите му напразно се опитваха да намерят опора между грапавите дървени трупи, докато снегът падаше върху лицето му и отмиваше кръвта от бузата му. Съпротивлението на перваза върху прасците му се усили и Хари имаше чувството, че костта му ще се счупи. Ръцете му шареха по стената като два забързани петкраки паяка. Коремните мускули го заболяха. Не можеше да стигне до целта, разстоянието беше прекалено голямо. Хари погледна надолу към земята. Под тънкия снежен слой го очакваше твърд асфалт.
Върховете на пръстите му напипаха нещо студено.
Най-крайната решетка пред прозореца на спалнята.
Успя да се хване за нея с два пръста. После с три. А накрая и с двете ръце. Прасците му се отделиха от перваза и се разлюляха във въздуха. Побърза да се подпре с ботушите о стената, за да не натоварва прекомерно ръцете си. Най-сетне си осигури видимост към спалнята. Мозъкът му се мъчеше да възприеме гледката, макар още от самото начало да си даваше сметка какво означава постъпилата зрителна информация: готовото произведение, чиято скица Хари вече бе виждал.
Ракел гледаше с широко отворени и потъмнели очи. Беше облечена в карминеночервена рокля с цвета на кампари. Кошинила. Главата ѝ почти стигаше тавана и шията изглеждаше мъчително изпъната, сякаш Ракел се опитваше да надникне над висока ограда. Раменете ѝ бяха изпънати назад. Ръцете не се виждаха. Явно Матиас ги бе завързал на гърба ѝ. По издутите ѝ бузи Хари заключи, че в устата ѝ е напъхан чорап или парче плат. Тя седеше върху раменете на огромен снежен човек. Голите ѝ прасци се спускаха пред гърдите му и бяха завързани един за друг. Хари виждаше как конвулсивно потрепват мускулите ѝ, защото се мъчеше да запази равновесие. Нямаше друг избор: подобно на Ели Квале и около нейната шия минаваше окръжност, но не от сива стоманена тел, а от нажежена до бяло жица. Сякаш Матиас се бе опитал да направи абсурдна имитация на стара реклама за паста за зъби, която обещава да обгради клиентите си с пръстен от самочувствие, късмет в любовта и дълъг и щастлив живот. Черната дръжка на примката беше закрепена за кука на тавана с помощта на връв. От куката връвта продължаваше към вратата на спалнята: по-точно — към дръжката на вратата. Именно връвта беше причина Хари да усети по-силно от обичайното съпротивление, когато натисна леко дръжката. Ако бе отворил вратата или дори натиснал дръжката до долу, нагорещеният метал щеше да се вреже точно под брадичката на Ракел.
Тя го гледаше право в очите. Лицето ѝ изразяваше едновременно гняв и силен страх. Примката беше прекалено тясна, за да провре главата си през нея, без да се нарани. Беше принудена да наведе глава, за да избегне допира със смъртоносния кръг, висящ почти вертикално над тила ѝ. Тя погледна Хари, сведе очи и после пак ги вдигна. Хари разбра.
Върху наводнения под се виждаха сиви купчини сняг. Снежният човек се топеше с ужасяваща бързина.
Хари хвана решетките и ги задърпа с всичка сила. Не помръднаха. Дори не изпукаха окуражително. Макар да не бяха дебели, железните решетки бяха здраво закрепени за дървената конструкция на къщата, фигурата в спалнята се олюля.
— Дръж се! — извика Хари. — Идвам!
Пълна лъжа. Не би могъл да изкърти тези решетки дори с щанга. Нямаше време да ги пререже с трион. Една от многото чудовищни идеи на баща ѝ, този откачен проклетник! Ръцете го заболяха. Първата полицейска кола сви пред къщата. Сирената раздра тишината. Хари се обърна: един от специалните бронирани ландроувъри на „Делта“. От седалката до шофьора изскочи мъж в зелено камуфлажно яке, застана зад колата и вдигна уоки-токи.