Хари стъпи върху последното стъпало и се обърна към силуета, който изпъкваше пред светлия килим на града. Прекрачила парапета, човешката фигура седеше върху корниза на голям отворен прозорец. Оттам именно влизаше студеният въздух.
— Красота, нали?
Гласът на Матиас зададе въпроса някак безгрижно, почти бодро.
— Ако говориш за гледката, съм съгласен.
— Не говоря за гледката, Хари.
Единият крак на Матиас се люлееше над бездната. Хари остана до стълбите.
— Кой я уби — ти или снежният човек, Хари?
— Ти как мислиш?
— Сигурно си бил ти. Умен мъж си. Разчитах на теб. Ужасно, нали? Когато си отнел живота на най-любимото си същество, няма как да съзреш красотата.
— На теб май усещането не ти е твърде познато — Хари пристъпи крачка напред.
— Грешиш — отвърна Матиас, облегна се на перваза и се разсмя. — Обичах първата си жертва повече от всичко.
— Тогава защо я уби?
Хари отмести дясната ръка зад гърба си, за да хване револвера, и усети пронизваща болка.
— Защото майка ми беше лъжкиня и развратница.
Хари бързо извади оръжието и се прицели в Матиас:
— Слез оттам веднага. С вдигнати ръце.
Матиас го изгледа с любопитство.
— Знаеш ли, че съществува близо двайсет процента вероятност и твоята майка да е мърсувала и ти да си копеле? Как ти се струва?
— Чу ме какво казах, Матиас.
— Нека те улесня, Хари. Първо, няма да се подчиня. Второ, посочи в доклада си, че не си виждал ръцете ми и не си можел да рискуваш. Стреляй, Хари.
— Слизай оттам.
— Олег е копеле, Хари. А Ракел беше курва. Трябва да ми благодариш, задето ти позволих да я убиеш.
Хари прехвърли револвера в лявата си ръка. Свободните гривни на двата чифта белезници се удариха.
— Помисли добре, Хари. Ако ме арестуваш, ще ме обявяват за невменяем, няколко години ще ме лекуват в психиатрично отделение и после ще ме изпишат. Хайде, стреляй.
— Ти искаш да умреш — Хари се приближи. — Защото така или иначе склеродермията ще те убие.
Матиас удари с длан по перваза на прозореца.
— Браво на теб, Хари. Проверил си онова, което ти споменах за антителата в кръвта ми.
— Попитах Идар. После прочетох какво представлява склеродермията. Всяка друга смърт е за предпочитане пред ужасния край, който това заболяване предвещава. Затова и ти избираш да увенчаеш делото на живота си със зрелищна кончина.
— Презрение ли долавям, Хари? Нищо, един ден ще разбереш.
— Какво ще разбера?
— Двамата с теб работим в името на една и съща кауза: борба с болестите. Но язвите, които се мъчим да излекуваме, не могат да бъдат изкоренени. Всички победи на бойното поле са само временни. Нашата житейска мисия се крие в самата борба. Моята приключва дотук. Не искаш ли да ме застреляш, Хари?
Погледите им се срещнаха. Хари хвана револвера за цевта и го подаде на Матиас.
— Направи го сам, проклетнико.
Матиас повдигна вежда, подвоуми се, изпълнен с подозрения. Те обаче отстъпиха пред широка усмивка.
— Както искаш.
Матиас протегна ръка над парапета и пое оръжието. Погали боядисаната в черно стомана.
— Допусна огромна грешка, скъпи приятелю — каза той и насочи оръжието към Хари. — От теб ще стане чудесна точка. Ти ще бъдеш гаранцията, че делото ми няма да потъне в забрава.
Докато се взираше в черното дуло, Хари видя как ударникът надига малката си противна глава. Сякаш всичко тръгна на забавен каданс и помещението започва да се върти. Матиас се прицели. Хари — също. Полицаят замахна с дясната си ръка. Свободната гривна на белезниците полетя във въздуха с леко свистене точно в мига, когато Матиас натисна спусъка. Сухото щракване на оръжието бе последвано от мекото плясване на металната гривна върху китката му.
— Ракел е жива — съобщи Хари. — Планът ти пропадна, изрод такъв.
Хари видя как очите на Матиас се разшириха. После се присвиха. Той огледа револвера, който не произведе изстрел, и насочи поглед към белезниците, приковали го към Хари.
— Из… извадил си патроните от барабана — заекна Матиас.
— Не аз — поклати глава Хари. — Катрине Брат никога не е зареждала оръжието си.