Тя чу шума от автомобила му. Явно включи на по-ниска предавка, преди да поеме по стръмната площадка към гаража. Матиас караше хонда „Акорд“, стар модел. Кой знае защо, това ѝ харесваше. Той винаги паркираше пред гаража, не вкарваше колата вътре. И това ѝ харесваше. Харесваше ѝ също, че Матиас винаги си носи чисто бельо и тоалетни принадлежности; че я пита кога иска да се видят пак, че не възприема връзката им като даденост. Това, разбира се, сигурно щеше да се промени, но Ракел се чувстваше готова. Матиас слезе от колата. На ръст беше висок почти колкото Хари. Усмихна се към прозореца с момчешката си открита усмивка въпреки изтощителното, нечовешки дълго дежурство. Да, Ракел беше готова да направи следващата крачка. Да приеме в живота си мъж, който я подкрепя, обича и слага на първо място нея и сина ѝ. В коридора се чу как той отключи. Миналата седмица му бе дала ключ от дома си. Тогава Матиас го пое с въпросително изражение и с радостта на хлапе, което е получило входен билет за шоколадова фабрика.
Вратата се отвори, той влезе и тя се хвърли в обятията му. Дори вълненото му палто ѝ миришеше на хубаво. Студеният плат погъделичка приятно бузата ѝ, а спокойната топлина под него вече се разливаше и по нейното тяло.
— Какво има? — засмя се той, заровил нос в косите ѝ.
— Чаках те с такова нетърпение — прошепна тя.
Ракел затвори очи и постояха така известно време.
Тя най-сетне го пусна и се вгледа в лъчезарното му лице. Матиас беше красавец. По-привлекателен от Хари.
Той разкопча палтото си, закачи го и отиде да си измие ръцете на мивката, където миеха по-мръсните предмети. Това се бе превърнало в негов ритуал след лекции в Отделението по патоанатомия, където работеха с истински трупове. По същия начин Хари си миеше ръцете след оглед на местопрестъпление. Матиас отвори шкафа под мивката, извади торба с картофи и ги изсипа в коритото. Пусна струята върху тях.
— Как мина денят ти, скъпа?
Мнозина мъже на негово място биха попитали как е минала вечерята снощи — Матиас знаеше, че Ракел има среща с Хари. Дискретността му беше още една причина да го харесва. Започна да му разказва, докато гледаше през прозореца. Погледът ѝ се плъзна над боровете и се насочи към града в низините, където светлините от електрическите крушки вече бяха започнали да се сгъстяват. Той се намираше някъде там и вървеше по следите на нещо, което не бе открил и никога нямаше да открие. Беше ѝ жал за него. Изпитваше единствено съчувствие. По време на снощната вечеря погледите им изведнъж се вкопчиха жадно един в друг и те с мъка успяха да свалят очи от другия. Сякаш по телата им премина ток, но това продължи само миг. После приключи. Магията не трая дълго. Тя вече бе взела решение.
Ракел застана зад Матиас, прегърна го и отпусна глава върху широкия му гръб.
Усети как мускулите и сухожилията му се стягат под ризата, докато бели картофите и ги пуска в тенджерата.
— Май тези няма да стигнат — установи той.
Ракел мерна сянка до вратата и се обърна.
Застанал на прага, Олег ги наблюдаваше.
— Ще отидеш ли да донесеш още няколко картофа от мазето? — попита тя.
Тъмните му очи потъмняха още повече. Матиас също се обърна. Олег не помръдна.
— Аз ще отида — предложи мъжът и взе празна кофа от шкафа.
— Не — възпротиви се момчето и направи две крачки напред. — Остави на мен.
Олег взе кофата и излезе.
— Какво беше това? — попита лекарят.
— Страх го е от тъмното — въздъхна Ракел.
— Досетих се, но защо въпреки това слезе в мазето?
— Защото Хари го научи.
— На какво?
— Да прави онова, от което се бои, ако иска да преодолее страха си — поклати глава Ракел. — Докато живееше при нас, Хари винаги пращаше Олег в мазето.