— Всяка година постъпват повече от шестстотин сигнала за изчезнали само на територията на Осло. Повечето се появяват след броени часове. Почти няма случаи на изчезнали за по-дълго от няколко денонощия.
Хаген потърка с пръст косъмчетата над носа си: тяхна именно беше заслугата за срастването на двете му вежди. Мислеше за предстоящото съвещание в кабинета на шефа на Главното управление. Щяха да обсъждат орязването на бюджета.
— Изчезналите са предимно от заведения за психично болни или за възрастни хора с деменция — продължи Хари. — Има и случаи на избягали в Копенхаген или самоубийци. Те също не остават в неизвестност дълго: или се появяват в пасажерските списъци на летището, или засичаме, че са изтеглили пари от банкомат, или телата им изплуват на някой бряг.
— Какво искаш да кажеш? — попита Гюнар Хаген и си погледна часовника.
— Това — отвърна Хари и подхвърли жълта папка, която плесна шумно върху бюрото на началника.
Хаген се наведе напред и прехвърли листовете, закрепени с телбод.
— Впечатлен съм, Хари. Досега не съм забелязал да подготвяш доклади с удоволствие.
— Докладът е на Скаре — уточни Хари. — Заключението обаче е мое и смятам да ви го поднеса в устна форма.
— По-накратко, ако обичаш.
Хари заби поглед в отпуснатите си ръце. Бе опънал дългите си крака пред стола. Пое си дъх. Знаеше, че каже ли го веднъж на глас, няма връщане назад.
— Броят на изчезналите е смущаващо голям.
Дясната половина от общата вежда на Хаген се вдигна.
— В смисъл?
— Ще намерите данните на шеста страница. Статистика за жените на възраст межди двайсет и пет и петдесет, потънали в неизвестност от 1995-а до днес, без да са открити. Допитах се до Отдела за издирване на изчезнали лица и оттам потвърдиха, че броят на тези жени е прекалено голям.
— Сравнен с какво?
— С минали години. Със статистиката в Дания и Швеция. Сравнен с изчезналите лица от други групи на населението. Очевидно се налага изводът, че сред лицата в неизвестност преобладават омъжени жени.
— Днес представителките на нежния пол са по-самостоятелни от преди — напомни Хаген. — Някои жени напускат семействата си и започват нов живот, например заминават за чужбина с друг мъж. От статистическите данни не можеш да добиеш представа за причината защо толкова много жени се водят безследно изчезнали. Какво ще кажеш?
— И датчанките, и шведките са се еманципирали с годините, шефе, но там случаите на безследно изчезнали са значително по-малко.
— Ако цифрите действително говорят за тревожна тенденция, защо никой досега не го е забелязал?
— Защото докладът на Скаре обхваща цялата страна, а полицейските управления имат практиката да следят само случаите в собствения си район. И вие разполагате със списък на изчезналите лица за последните петдесет години в цялата страна, който съдържа хиляда и осемстотин имена, но той обхваща и хора, изчезнали при корабокрушение или злополука като например при преобръщането на норвежката нефтена платформа „Александър Шилан“. Искам да подчертая, че досега никой не си е направил труда да следи има ли закономерност в случаите на потънали в неизвестност в цялата страна.
— Добре, Хари, но ние не носим отговорност за цяла Норвегия, а за престъпленията в района на Осло.
Хаген удари с длани по масата, за да даде знак на старши инспектора, че срещата е приключила.
— За беда проблемът стигна и до Осло — продължи обаче Хари.
— Какъв проблем?
— Снощи намерих мобилния телефон на Бирте Бекер в тялото на снежен човек в двора на къщата ѝ. Нямам представа какво точно става, шефе, но намирам за важно да разберем. Възможно най-бързо.
— Статистиката е интересна наука — Хаген взе разсеяно кутрето на Ясуда и го потърка с нокътя на палеца си. — Разбирам защо случаят на Бирте Бекер те притеснява. И все пак ми се струва недостатъчна причина да задълбаем в случая. Кажи ми, Хари, кое всъщност те подтикна да възложиш на Скаре да подготви доклад за изчезналите лица?