„Какво ли става с мене?“ — помисли си като насън белият човек и почна да се топи — напечен от печката и сгорещен от чая.
Старецът пиеше жадно и си мислеше:
„Гледай какви добри хора имало още на земята! Ако не беше тоя приятел, щях да пукна от студ. Я да го поканя да спи у дома. Скита по улиците: кой го знае, може да няма подслон човекът.“
„Хей, приятелю — викна метачът, — къде ще нощуваш?“ Никой не му отговори. Снежният човек се беше разтопил и превърнал на локва вода. Само бомбето и балтонът му стояха на стола.