— Семейството ви е било лишено от много неща досега — каза госпожа Уан, като се надигна от стола си. — Обсъдете положението, но помнете, щастливите възможности не ни спохождат всеки ден. Ще ви посетя отново.
Сватовницата и гадателят си тръгнаха с обещанието да се върнат скоро, за да проверят как се развивам. Аз и майка ми се качихме на горния етаж. Щом пристъпихме в женската стая, тя се обърна и ме погледна със същото изражение, което току-що бях забелязала в долната стая. А после, преди да успея да изрека каквото и да било, ме зашлеви през лицето с всичка сила.
— Знаеш ли колко неприятности ще навлечеш на баща си? — попита мама.
Думите й бяха сурови, но аз знаех, че плесницата бе предназначена да донесе късмет и да прогони злите духове. В края на краищата не можеше да бъде сигурно, че стъпалата ми наистина ще се превърнат в златни лотоси. Имаше също толкова голяма вероятност майка ми да допусне грешка при бинтоването, както навремето бе станало с нея. Бе се справила доста добре с нозете на голямата ми сестра, ала всичко се случва. Вместо да бъда обект на възхищение, можеше, подобно на майка ми, да се кандилкам на грозни чукани и да пазя равновесие, като размахвам ръце.
Макар лицето да ме болеше от удара, вътрешно бях щастлива. Този шамар бе първото доказателство за майчина любов, което получавах, и аз прехапах устни, за да скрия усмивката си.
Мама не ми проговори повече през този ден. Вместо това слезе отново в долната стая и разговаря с леля, чичо, баща ми и баба ми. Чичо бе с добро сърце, ала като втори син в нашия дом нямаше думата. Леля знаеше ползите, които можеха да бъдат извлечени от възникналото положение, ала съдбата й на съпруга на втори син и майка на момиче й отреждаше най-ниското положение в семейството. Майка ми също нямаше авторитет, но бях видяла израза й, докато сватовницата говореше, и можех да отгатна мислите й. Татко и баба вземаха всички решения в къщата, макар че и на двамата можеше да се повлияе. Заключението на сватовницата, макар добро знамение за моето бъдеще, означаваше, че баща ми ще трябва да се труди упорито, за да сме в състояние да подготвим чеиз, какъвто подобава за брак в по-високопоставено семейство. Ако пък не уважеше думата на посредницата, щеше да се посрами не само пред селото, но и пред целия окръг.
Не разбрах дали в онзи ден са постигнали съгласие относно съдбата ми, ала в съзнанието ми вече нищо не бе както преди. Бъдещето на Красива луна се промени заедно с моето. Бях по-голяма от нея с няколко месеца, но бе решено стъпалата и на двете ни да бъдат бинтовани заедно с тези на малката ми сестра. Продължавах да върша задълженията си из двора, но никога вече не съпроводих брат си до реката. Повече не почувствах прохладата на бълбукащата река върху кожата си. Дотогава мама никога не ми бе посягала, но онази плесница се оказа първият от множество побои, които последваха през идните няколко години. Ала най-лошото бе, че баща ми вече не гледаше на мен както преди. Никога повече не ме взе на скута си, докато пушеше вечерната си лула. В един миг от непотребно момиче се бях превърнала в някой, който би могъл да донесе полза на семейството.
Превръзките и специалните обувчици, които майка ми смяташе да принесе на олтара на Гуанин, бяха прибрани заедно с нещата, подготвени за Красива луна. Госпожа Уан започна да ни навестява периодично. Всеки път пристигаше със собствения си паланкин. При всяко посещение ме изследваше от глава до пети. Разпитваше ме за домакинските ми умения. Не бих могла да кажа, че се държеше мило с мен. За нея бях просто средство за печалба.
През следващата година в женската стая започна сериозното ми обучение, но познанията ми вече бяха значителни. Известно ми бе, че мъжете рядко стъпват в горните помещения, предназначени единствено за нас, където можехме да вършим работата си и да споделяме мислите си. Наясно бях, че предстоеше почти целият ми живот да премине в подобна стая. Знаех също и че разликата между „ней“ — вътрешния свят на дома, и „уай“ — царството на мъжете извън него, е залегнала в самата същност на конфуцианското общество. Независимо дали си богат или беден, император или роб — домашната сфера е отредена за жените, а външният свят принадлежи на мъжете. Жените не бива да прекрачват прага на дома било в помислите, било в делата си. Разбирах още и че животът ни се направлява от два конфуциански идеала. Първият се изразява в Трите принципа на послушанието: „Като момиче се подчинявай на баща си, като съпруга — на мъжа си, като вдовица — на сина си“. Вторият се заключава в четирите добродетели, които описват поведението, речта, осанката и заниманията, които подобават на жените: „Бъдете целомъдрени и отстъпчиви, спокойни и почтени в помислите си; тихи и мили, когато разговаряте; сдържани и изящни в движенията си; безупречни в ръкоделието и бродирането“. Ако момичетата следват неотклонно тези идеали, ще се превърнат в добродетелни жени.