Выбрать главу

Сега заниманията ми включиха и приложните женски изкуства. Научих се да вдявам иглата, да избирам конец в подходящия цвят и да нижа ситни и равни бодове. Това бяха важни умения, тъй като заедно с Красива луна и малката ми сестра се захванахме да майсторим обувките, които щяха да ни бъдат нужни през предстоящия двугодишен период на бинтоването. Трябваха ни отделен чифт за през деня, специални пантофки за сън и няколко чифта стегнати чорапи. Изработвахме ги един подир друг, започвайки с принадлежностите, които отговаряха на сегашния размер на стъпалата ни, като постепенно намалявахме големината.

Най-важното бе, че леля започна да ме обучава на нюшу. Тогава не разбирах съвсем защо ми обръща специално внимание. Глупаво вярвах, че ако съм прилежна, ще вдъхна желание и у Красива луна; а ако тя бе усърдна, може би щеше да сключи по-добър брак от майка си. Всъщност леля се надяваше да превърне тайното писмо в част от живота ни, нещо, което винаги да ни свързва с братовчедка ми. Не забелязвах и че това пораждаше конфликти между леля ми, от една страна, и майка ми и баба ми, от друга, тъй като те изобщо не владееха нюшу, така както татко и чичо бяха неграмотни в мъжкото писмо.

Тогава все още не познавах писмеността на мъжете, така че не можех да я сравня с нюшу. Сега мога да кажа, че техните йероглифи са дръзки и ъглести, докато нашите приличат на крачета на комар или птичи следи, отбелязани в пръстта. За разлика от мъжкото писмо символите в нюшу не изобразяват конкретни думи, а еднакво звучене. Така с един йероглиф7 може да се означават всички думи, които се произнасят еднакво. По тази причина значението обикновено се изяснява от контекста. При все това се изисква голямо внимание, за да се изтълкува правилно написаното. Много жени, като майка ми и баба ми, не овладяват нюшу писмено, ала все пак знаят някои песни и разкази, повечето от които се отличават със специфичен ритъм: та-там-та-там-та-там.

Леля ме научи на специалните правила, на които се подчинява нюшу. Тайнописът може да се използва за писане на писма, песни, лични животописи, уроци по различни женски умения, молитви към богинята и, разбира се, популярни разкази. Йероглифите може да се изписват с четчица и мастило върху хартия или ветрило, да се бродират върху носни кърпички или да се втъкават в плат. Творбите, създадени на нюшу, може и трябва да се изпълняват пред други жени и момичета, но можем да ги четем и да им се любуваме и в усамотение. Двете най-важни правила са — мъжете не бива никога да узнават за съществуването й, както и да се докосват до нея.

Животът ни течеше по този установен начин, като с Красива луна всекидневно овладявахме нови умения, до седмия ми рожден ден, когато гадателят ни посети отново. Този път той трябваше да определи дата за началото на бинтоването на трите ни — Красива луна, мен и малката ми сестра, единствената, която бе на подходящата възраст. Като хъмкаше и си мърмореше, гадателят изучи осемте ни йероглифа8, но след като каза и направи обичайното, се спря на традиционната за нашия район дата — двайсет и четвъртия ден на осмия лунен месец — деня, когато момичета, на които предстои краката им да бъдат бинтовани, отправят молитви и принасят последни жертвоприношения на Изящноногата девица, богинята, бдяща над момичетата при този ритуал.

Мама и леля възобновиха изработването на превръзките. Хранеха ни с кнедли с червен боб, тъй като се вярва, че те правят костите меки като тестото им и вдъхват желание на момичетата да се стремят да придобият стъпала с размери колкото кнедла. В дните до определената дата много жени от селото ни гостуваха в горната стая. Другарките на голямата ми сестра дойдоха да ни пожелаят късмет, донесоха ни още сладкиши и ни поздравиха с официалното ни превръщане в жени. Стаята се изпълваше от празнична суетня. Всички бяха щастливи, пееха, смееха се и разговаряха. Впоследствие разбрах колко много неща бяха останали премълчани тогава. (Никой не ни спомена, че е възможно да умрем. Чак когато заживях в дома на съпруга си, разбрах от свекърва ми, че едно от десет момичета умира в резултат на бинтоването, не само в нашия окръг, ами из цял Китай.)

вернуться

7

В китайския език йероглифите обозначават отделни корени (морфеми или думи), които същевременно са и отделни срички, като има значително количество думи с еднакво произношение (омофони, например на български: кос — коз), йероглифите за които се различават в писмения език; нюшу представлява фонетизиран запис — един и същи йероглиф се използва за морфемите или думите, които звучат еднакво, независимо от смисъла, което води и до висока степен на съвпадане между графичния запис на различни по значение думи, а оттам и до многозначност. — Б.пр.

вернуться

8

Осем йероглифа, известни още като четирите стълба на съдбата или на късмета — четири двойки символи (стълба) — където всеки стълб съответства на годината, месеца, деня и часа на раждане, които показват влиянието на елементите в момента на раждане върху човека, тяхната хармония или неблагоприятно съчетание; това позволява съответните елементи да се хармонизират при необходимост; стълбовете на съдбата са използвани при определяне на съвместимостта между различни хора, при изчисляване на благоприятна дата за дадено събитие и т.н. — Б.пр.