Когато мислите ми се завръщат към онзи ден, осъзнавам, че тогава измених на дълга и отговорностите си на жена. Постъпките на Снежно цвете бяха непростими, ала изреченото от мен будеше презрение. Бях позволила гневът, обидата и най-сетне желанието ми за мъст да направляват действията ми. По ирония, точно чрез това, с което се посрамих и за което дълбоко съжалявах впоследствие, завърши утвърждаването ми като господарката Лу. Съседите ми бяха свидетели на куража, който показах, когато съпругът ми бе заминал за Гуейлин. Знаеха как се грижих за свекърва си по време на епидемията и бяха видели синовната ми почит при погребението на родителите на съпруга ми. След оцеляването ми през зимата в планината пред погледите им по мое нареждане бяха изпратени преподаватели в отдалечени села, самата аз присъствах на церемонии в почти всеки дом в Тункоу, и изобщо се представях достойно като съпруга на управителя на селото. Ала в онзи ден аз наистина спечелих уважението, което върви със сана на първата жена в селото, като направих онова, което всички жени трябва да сторят за страната си, ала рядко успяват. Всяка от нас трябва да дава пример за благоприличие и здравомислие в женския свят. Ако се справи, тези добродетели ще се разнесат от нейната врата до съседната, като не само карат жените и децата да се държат подобаващо, но и окриляват мъжете да направят външния свят възможно най-сигурен и спокоен, така че когато императорът погледне от трона си, да види владения, живеещи в мир. Сторих го по най-открития начин, като разобличих пред съседите си Снежно цвете като подла и презряна жена, която няма място в живота ни. Постигнах триумф, като унищожих сродната си душа.
Моята заклеймяваща песен стана известна. Бе бродирана върху кърпички и изписвана върху ветрила. Преподаваха я на момичетата като нравоучителен урок и я изпълняваха по време на сватбените празненства като предупреждение към невестите за капаните на живота. Така позорът на Снежно цвете се разнесе из целия окръг. Що се отнася до мен, всичко това осакати душата ми. Какъв смисъл имаше да бъда господарката Лу, когато в живота ми нямаше любов?!
Сред облаците
Изминаха осем години. През това време император Сиенфън се пресели в отвъдното, император Тунджъ се възкачи на престола, а бунтът на тайпините бе потушен в далечна провинция. Най-големият ми син се ожени, съпругата му забременя, заживя в дома ни и роди мъжка рожба — първия от многобройните ми скъпоценни внуци. Освен това синът ми издържа първите си изпити и получи титлата шънюен28. Веднага започна да се подготвя за изпитите за сиуцай29 в нашата провинция. Нямаше време за съпругата си, но мисля, че тя успя да намери утеха в женските покои. Бе млада жена, добре образована, владееща домашните умения. Много я харесвах. Дъщеря ми, вече шестнайсетгодишна девойка с отдавна прибрани коси, бе сгодена за сина на един търговец на ориз в далечния Гуейлин. Когато Нефрит се омъжеше, можеше повече да не я видя, но този брак щеше да заздрави връзките ни в търговията със сол. Семейство Лу бяха заможни, високо уважавани и късметът не им изменяше. Аз бях на четиридесет и две години и се бях постарала да забравя за Снежно цвете.
В един ден през късната есен от четвъртата година от царстването на император Тунджъ, Юнган влезе в женските покои и ми прошепна, че ме търсят. Казах й да покани гостенката, но очите на прислужницата се плъзнаха по снаха ми и дъщеря ми, които бродираха заедно, и поклати отрицателно глава. Това или бе безочие от нейна страна, или имаше много сериозна причина. Без дума към другите, слязох долу. Щом влязох в главната стая, едно младо момиче в износени дрехи падна на колене и опря чело о пода. На вратата ни често идваха просякини като нея, защото бях известна с великодушието си.
— Господарке Лу, само вие можете да ми помогнете — умолително рече то, като примъкна сгърчената си фигурка към мен, така че челото му да допре нозете ми.
Протегнах се и я докоснах по рамото.
— Дай ми паничката си и ще я напълня.
— Нямам просешка паничка и не се нуждая от храна.
— Тогава какво те води тук?
Момичето се разрида. Помолих го да стане и когато то не помръдна, отново го потупах по рамото. До мен Юнган стоеше, забила поглед в земята.
— Стани! — наредих аз.
Девойката вдигна глава и ме погледна в очите. Бих я познала навсякъде. Дъщерята на Снежно цвете изглеждаше точно като майка си на същата възраст. Косите й отказваха да се подчинят на иглите и падаха на непокорни кичури край лицето й, което бе бледо и чисто като пролетната месечина, на която бе кръстено момичето. С тъга си спомних времето, преди тя да се роди. През мъглите на годините пред мен изплува образът на Пролетна луна като прекрасно бебенце, и после през ужасните дни и нощи на зимата в планината. Някога това красиво създание щеше да се врече като сродна душа с моята дъщеря. А сега бе пред мен и отново положила чело върху нозете ми, умоляваше за помощ.
28
Титла, получавана при издържането на първия кръг (на местно равнище) от държавните изпити за чиновници. — Б.пр.